Водещ Николай Бареков: Добро утро на зрителите на bTV. В държавата има нов политически сюжет, още от вечерта на трагедията в Охридското езеро президентът Георги Първанов и премиерът Бойко Борисов влязоха в открит сблъсък. Това нещо нямаше как да бъде пазено в тайна, въпреки известното примирие между двете страни в деня и около деня за национален траур. Въпреки всичко репликите бяха остри, те се чуха и от двете страни. Вчера в, така, духа на добрите блогърски традиции, които очевидно са познати и за държавния глава, той написа статия. Поводът на тази статия беше енергийната политика на България, енергийните проекти в страната ни и, разбира се, посещението и срещата по-скоро, то не беше посещение, среща между Бойко Борисов и Владимир Путин. След като написа тази статия президентът я публикува на сайта си. Разбира се, оттам нататък пътят е ясен - първите страници на всички вестници, защото с това писмо на практика президентът Първанов направи първата и най-остра критика спрямо това правителство още на 44-я ден.
В статията има и обвинения за лобистки интереси, има обвинения в липса на лидерство, в неподготвеност включително на премиера Борисов при срещата му с Владимир Путин. Всичко това намира израз в пресата и във всички информационни източници с необходимите заглавия, разбира се, които трябва да отразяват този титаничен сблъсък. Първанов и Борисов спорят кой е лидерът в държавата, спорят, защото часове по-късно пресцентърът на Министерски съвет отговори с едно изключително остро писмо и послание до президента Първанов. Част от него е, че четирите години провал, грабеж и безконтролно пилеене на пари от страна на съставената от самия г-н Първанов тройна коалиция не е срещала неговата критика, докато критиката сега идва на 44-я ден. Какво още? Захапаха се - това е друго заглавие, което ми се струва по-интересно, избрано от колегите от вестник "Стандарт". Дуелът сега е за енергийните проекти, преди това беше за начина, по който трябваше да се организира спасяването на пострадалите българи в Охрид и трябваше ли президентът да пътува, включително и тайно от премиера, до Македония вечерта. При мен е началникът на кабинета на президента Георги Първанов генерал Никола Колев. Мисля, че с него можем да обсъдим тези въпроси. Добро утро.
Никола Колев: Добро утро, макар че и днес денят продължава да бъде тъжен, тъй като близките на загиналите, както разбрахме, ще се разделят с тях завинаги. Така че още веднъж нашите съболезнования към близките на загиналите.
Водещ: И въпреки траурните дни двете институции през последните три дни размениха много остри реплики. Някои ги уподобяват на крушета, други - на шамари, ядрен сблъсък. Колегите, така, от "Труд" се опитват да бъдат може би най-оригинални по темата. Кое наложи точно в тези дни да не се спестяват репликите от страна на президента към премиера?
Н. Колев: Най-напред бих искал да кажа, че този тип отношения не са в полза на държавата, на обществото и на институциите, но за такава реакция президентът беше предизвикан и, ако всички проследят генезиса, може би ще намерят отговора за причината, ние ще се опитаме да помогнем само. Освен това президентът няколко пъти заяви, че той няма да се произнася по никакъв начин за действията на правителството или бездействието му през първите сто дни, каквато е практиката, а и моралът, държавният, също го изисква. Но станаха някои събития, които поставят в опасност и под съмнение най-напред постигнати в резултат на дългогодишни много тежки преговори договорености, второ, засягат изключително важен въпрос от сигурността на страната. Енергийната сигурност е важен компонент на цялостната сигурност на страната, така че президентът вече не можеше да мълчи по тези въпроси.
Водещ: Но да се върнем към Охрид. Защото оттам започна всичко. Преди това един друг въпрос - не можеше ли да се изчака с тази статия, която президентът написа, примерно да отмине съвсем, така, общо взето тъгата, трагедията и тогава да излезе тази статия, която беше очевидно, че тя е като туба бензин в огъня между техните отношения?
Н. Колев: Тази статия кога да бъде публикувана решава президентът, а
тя. . .
Водещ: Имаше ли елемент на спешност?
Н. Колев: Не, това беше планирано, друг е въпросът дали самият характер и тонът щеше да бъде същият, ако не беше предизвикан, да бъдат променени някои неща и не бяха станали някои събития в близкото минало, по-скоро резултатите от срещата на нашия премиер с руския премиер.
Да се върнем към Охрид. Към президента беше зададен въпросът защо отиде в Охрид? Но аз мисля, че хората, които го задаваха, на другата страница на листа беше написан другият въпрос - защо президентът не отиде в Охрид. Така че те го зададоха според случая този въпрос. И аз мисля, че президентът като държавен глава беше длъжен да отиде, при положение, че имаше загинали
много български граждани и на мястото беше и македонският президент. Освен това нека да покоментираме обвиненията в PR. Вие владеете английски език, бихте ли казали на зрителите какво означава PR?
Водещ: Public relations.
Н. Колев: На български какво означава това?
Водещ: По-скоро не директният превод е важен тук. . .
Н. Колев: Напротив.
Водещ: . . а по-скоро е важно как го приемат хората.
Н. Колев: Напротив.
Водещ: Значи, едното е комуникация с обществеността, комуникация с хората. . .
Н. Колев: Това, това е основното.
Водещ: Другото обаче, което аз искам да добавя, как хората го приемат - политически PR за тях е нещо лошо, това е мръсна дума.
Н. Колев: Точно така.
Водещ: Това е по-скоро като реклама, реклама в ден на трагедия. . .
Н. Колев: Но нека да се върнем към корена на PR, това е именно комуникация, връзки с обществото. В конституцията има един запис, който дефинира една от функциите на президента, че той е обединител на нацията, и една от основните форми той да изпълнява тази функция е да поддържа връзки с обществото във всичките възможни форми. А тъй като все пак той е една от малкото институции, които са обединители на нацията, докато изпълнителната власт обикновено разделя нацията по всякакви критерии, и социални, и политически, и идеологически, и т.н., тази функция президентът трябва да изпълнява, за да поддържа интегритета на нацията. И мисля, че никой няма право да го упреква за това, че той след договорка и предложение от македонския президент да отиде в Македония в тази ситуация, при положение, че македонският президент беше там, той не мажеше да откаже да изпълни тази функция.
Водещ: Да се върнем малко към детайлите от това пътуване на президента до Охрид. През деня е имало, чуваме от премиера Борисов, много добра комуникация между тях двамата. Знаете ли нещо по този въпрос.
Н. Колев: На част от комуникацията присъствах откъм страната на президента, тъй като бяхме заедно.
Водещ: Да.
Н. Колев: След това за известно време се разделихме, тъй като аз пък трябваше да организирам отлагането на много мероприятия, в които президентът трябваше да участва. През това време вероятно е продължила тази комуникация. Комуникацията, на която съм присъствал, това беше при самото начало, след като разбрахме за инцидента, чух президента, че предложи на премиера една матрица за действие, която. . . може и премиерът да е имал в главата си, нямам информация, не чувах другата страна, но която е прилагана за съжаление няколко пъти през последните пет-шест години.
Водещ: Добре, премиерът, да речем, си говори с президента и започват едни действия, в които няма как, водеща фигура в тях е премиерът Борисов, защото той държи изпълнителната власт. Защо президентът Първанов не е уведомил премиера Борисов, не му е казал в добрия тон, коректния тон на комуникацията през деня, че има намерение да пътува за Охрид? Научихме, че Борисов е научил на самото летище, когато самолетът вече е трябвало да лети.
Н. Колев: На този въпрос не мога да отговоря, все пак това е решение на президента. Президентът не е длъжен да информира когото и да е за своите действия.
Водещ: Разбира се, че е така, ама нали все пак говорим за една коректна комуникация между двете институции.
Н. Колев: На този въпрос не мога да отговоря. Може би е било редно, може би е пропуснал, тъй като беше напрегната обстановката, не мога да ви кажа.
Водещ: Това възможно ли е да е довело до хаос на самото летище, до изчакване на единия самолет, защото той е можел да пътува с хеликоптера, но са решили да. . .
Н. Колев: Говорим за летище "Охрид" ли?
Водещ: За летище "София" говорим първо, при заминаването за Охрид.
Н. Колев: На летище "София" не мисля, че е имало някакъв хаос, тъй като беше планирано да се пътува с хеликоптера, тъй като нямаше друг транспорт. Да се кацне, тъй като от Варна пътувахме, да се кацне на София да се зареди хеликоптерът и да се пътува за Охрид. Но в момента на полета получихме информация, че "Фалкон"-ът, който беше с външния министър в Швеция, пътува към България и има възможност вместо хеликоптера да ползваме "Фалкон"-а, което е много по-удобно е безопасно, тъй като ставаше въпрос за полет през нощта общо взето. Така че на София не е имало, на софийското летище. . .
Водещ: Това не е ли довело до забавянето - смяна на екипите, единият екип слиза, другият се качва, до забавяне и на другия самолет, който пък трябва да пътува нататък с министрите?
Н. Колев: Самолетът с министрите е заминал следобед и той няма нищо общо с полета на "Фалкон"-а. Той е друг самолет. Същият екипаж, който управляваше "Фалкон"-а от Швеция до София, пътува и до Охрид, тъй като правилата позволяват това. Той само беше дозареден за 15-20 минути.
Водещ: Там в Охрид какво се случва? Вярно ли е, че се забавя самолетът за обратно, защото хората очакват... или някой им казва да чакат, докато пристигне президентът, за да се види с тях?
Н. Колев: Ще отговоря на този въпрос. Първо бих искал да кажа, че министрите, които бяха изпратени там, изключително професионално са свършили своята работа. Можах да се убедя лично в това, те са, както изглежда, компетентни хора. Те бяха поставени обаче в една сложна ситуация, в която искам да подчертая, че те трябваше да направят много тънък баланс между лоялност и почтеност. И аз искам да ги поздравя, че благодарение на тяхната интелигентност направиха това нещо. И това, което те публично казаха, е прочит за интелигентни хора, не за масовата публика.
Водещ: Какво имате предвид, че те казаха, че самолетът е закъснял, но отказаха да назоват заради кого е закъснял?
Н. Колев: Не, те казаха, че самолетът е закъснял, но в същото време той е определил срока на излитане на самолета. Те подробно описаха колко много неща е трябвало да свършат, което не може технологично да свърши за половин час или един час. Те са работили в една доста напрегната обстановка. Така че като се направи една хронограма, като се види какви дейности са извършили, и освен това да не се забравя, че Охрид е международно летище, където независимо дали са пострадали или не пътниците подлежат на определени процедури, самолетът не е закъснял. Трябва да се прави разлика и между техническата готовност на самолета и екипажа за излитане, и приключването на всички процедури.
Водещ: Вие твърдите, че самолетът не е закъснял с 1 час или с час и половина на охридското летище по вина на. . .
Н. Колев: Или 45 минути, или няколко. . . времена, които кое е вярното, не знам. . .
Водещ: Да, някакво време, но не е закъснял поради. . .
Н. Колев: . . . и спрямо какво време.
Водещ: Да, не е закъснял поради вина на президента Първанов.
Н. Колев: Това е изключено, изключено е.
Водещ: Не е имало искане на президента да се срещне с пострадалите на летището.
Н. Колев: Това е абсурдно. Президентът отиде да се срещне с македонския президент, тъй като македонският президент му предложи, той беше на мястото и тази среща се състоя, и бяха обсъдени както действията, заедно с екипа от македонска страна, който беше извършил и спасителните операции, и всички последващи действия, така и някои въпроси от двустранен политически характер, тъй като знаем, че отношенията между нас и Македония в този момент не са най-. . .
Водещ: Имаше среща на президента с пострадалите на летището все пак?
Н. Колев: Това беше... когато ние пристигнахме, там ни чакаше македонският президент, но още нашите пострадали бяха в процес на обработки, има митнически, чекиране, просто не знам. Всеки, който е пътувал, знае. . .
Водещ: Добре. Колеги, дайте връзка с г-н Марин Райков, само да го питаме дали наистина така съвпадат нещата и да го приключваме този случай един път завинаги. Защото вие пък изтъкнахте, че хората, които са били там, един вид едва ли не са взели страната на президента в този спор като са казали, че...
Н. Колев: Не, не мога да... За кои хора става въпрос?
Водещ: За министрите. Марин Райков е заместник-министър на външните работи, той е бил на летището.
Н. Колев: Не ги поставяйте в неудобно положение, моля ви.
Водещ: Е, ама нали ние затова сме журналисти, г-н Колев.
Н. Колев: Добре.
Водещ: В търсене на истината не трябва да има притеснение. . .
Н. Колев: Ами направете. . .
Водещ:. . . че ще поставим този или онзи в неудобно положение, дори това да е президент или премиер.
Н. Колев: Вие искате някакво внушение да направите, не вие персонално, просто. . .
Водещ: Не, моля ви, значи, не желая такова. . .
Н. Колев: . . . просто така се създаде ситуация, че президентът по някакъв начин е въздействал на македонската страна да се задържат пострадалите, докато той отиде.
Водещ: Даже силно казано президентът, хора около него, PR на президента, началник на канцелария. . . на кабинет на президента.
Н. Колев: Това е изключено.
Водещ: Марин Райков. Добро утро, г-н Райков.
Марин Райков: Добро утро.
Водещ: Това, което казва генерал Колев тук, в нашето студио, като хронология, ако го чувате, гледахте ли какво казва той?
М. Райков: Да ви кажа откровено, в момента, първо искам да посоча, да
подчертая, че искрено съжалявам, че в един такъв ден на траур, когато ние дължим уважение към мъките на хората, сме ангажирани с една такава полемика. Това е първото, което искам да посоча. И второ, разбира се, моят прочит на събитията е по-скоро една констатация. Ние. . .
Водещ: Е, каква е тя, да чуем, защото истината мисля, че е по-важна от всичко, ако щете дори заради паметта на хората, които загинаха там.
М. Райков: Да, ние имахме възможност, имам предвид аз като заместник-министър на външните работи, а също така и министърът на здравеопазването и министърът на транспорта, имахме възможност също така да проведем някои срещи, от които се отказахме, защото хората бяха в много тежко състояние,
психологически имам предвид, и трябваше бързо да бъдат натоварени на самолета. Освен това имаше жена на носилка, имаше една жена в много тежко състояние, психологическо. И когато дадохме сигнал за тръгване, а това беше точно преди да започне централната информационната емисия на "По света и у нас", горе-долу по това се ориентирам, извинявайте, че. . .
Водещ: Добре, хубаво, приемам го това, в 20.00 часа.
М. Райков: . . . цитирам друга телевизия. Оттам нататък се започна едно... не, преди това беше, много преди това, започна едно практически бавене от тяхна страна. Първо 40 минути, впоследствие още повече, от 50 минути на самото летище. Ние ги молихме да започнат процедурите по чекиране. В един момент при мен дойде представител на местните летищни власти и заяви категорично, няма да започнем каквито и да било процедури докато не кацне един определен самолет.
Водещ: Ама той каза ли ви кой самолет или ви каза ей така: един определен самолет.
М. Райков: Разбира се, че ни каза, разбира се, че ни каза и това е ясно от вашия разговор днес. Помолих поне носилката да се качи в самолета. Той каза - няма да се качи носилката. Най-директно ми отказа.
Водещ: Тоест, той ви е назовал самолета, за който ние тук говорим с генерал Колев сутринта, така ли? Това ни казвате вие?
М. Райков: Разбира се, не само пред мен, но пред всички. Това са фактите, аз не искам да ги коментирам, защото не бих желал по никакъв начин да бъда участник в някаква полемика. Но фактите следва да бъдат уважавани, не за друго, а защото вие настоявате за това. Иначе, пак повтарям, в днешния ден аз лично смятам, че всякакви полемики от този род не са съвместими с това, което дължим на мъката на роднините.
Водещ: Разбирам ви, г-н Райков, разбирам ви. Нека и генерал Колев сега да каже. Ама аз мога пък да си позволя коментар, защото не съм участвал в тази ситуация по никакъв начин. Това е, ако това, което г-н Райков казва, е вярно, това не означава директно, че е имало целенасочен натиск или искане от вашия екип да бъде забавен самолетът. Напротив, може на това малко летище един самолет да кацне, друг да тръгне, да не е много лесен процес. Да трябва първо да кацне самолетът, за да излети другият. Аз съм чакал по международни летища по няколко часа.
Н. Колев: Аз не виждам какъв е механизмът на въздействие от наша страна, при положение, че в момента казвам, не са блестящи отношенията ни с Македония. Освен това. . .
Водещ: Тоест и да искахте, нямате механизъм, по който да въздействате на македонските власти?
Н. Колев: Ами, разбира се, как може да се въздейства? При положение, че на място има министри, които са се опитали да въздействат и не са могли по някакъв начин, ние как можем да въздействаме, и то отвън?
Водещ: Как си обяснявате тази реплика: Няма да ви чекираме, няма да излетите, докато не кацне един определен самолет?
Н. Колев: Който е ходил на охридското летище, вероятно знае, че то е много сложно летище. Излита и се каца само в една посока, откъм езерото, тъй като от другата страна е планина. И освен това възможностите. . .
Водещ: Всъщност вие идвате от ВВС в армията, така, че би трябвало да може да обясните добре. . .
Н. Колев: Освен това много пъти сме кацали на това летище и по различни поводи, служебни най-вече, от предишното ми битие. Така, че то е сложно летище от гледна точка на излитане и кацане, за разлика от Софийското, където на конвейер може да се излита и да се каца. Но там се излита и каца от една посока. Така, че от гледна точка на безопасност не може да има много излитания и кацания. От друга страна, възможностите му не са големи. То все пак е Охридско летище, макар и международно. Така, че причината... все пак и този въпрос не трябва да се отправя към нас и да се отправят такива обвинения или внушения.
Водещ: Добре, нека да оставим тази тема така. Чухме и двете страни. Лично аз ще си позволя да направя един коментар, защото искам да се знае, че всичко е възможно на този свят, особено когато става въпрос за българо-македонските отношения. Казахте нещо интересно преди малко, че, ако не е бил този конфликт около охридската трагедия, президентът е можел да снижи тона, да бъде в по-, така, мирен тон статията, която написа,
спрямо Борисов. Какво щеше да спести президентът, да речем?
Н. Колев: Президентът може би щеше да спести някои по-сериозни оценки.
Водещ: Като, примерно, това, че е бил премиерът неподготвен при Путин ли, да речем. . .
Н. Колев: Да.
Водещ: Това щял да го спести.
Н. Колев: Със сигурност това щеше да го спести. И веднага се хващам и за отговора на премиера, незабавно, вчера. Аз не знам тази среща коя по ред е на нашия премиер с руския премиер? Но президентът е имал многократни срещи...
Водещ: Първа. Може да е имал срещи като главен секретар на МВР, но тази е първа като премиер.
Н. Колев: Нямам представа. Президентът е имал многократно срещи с Владимир Путин, като президент на Русия. В някои от тези срещи съм участвал и аз. Трябва да ви кажа, че срещите с него не са никак лесни. Той е държавник от много висока класа и от много висока орбита. Той е винаги толкова подготвен до детайли за всеки разговор, че изисква много сериозна подготовка от страна на партньора от другата страна, с информация, с логика на факти, на аргументи, на въпроси, за да бъде на същото ниво поне.
Водещ: Добре, да ви кажа ли една реплика на Путин, която ми направи впечатление, която реплика обаче, в този спор между президента и премиера, не говори никак добре за предишните управляващи, включително, ако щете и за начина, по който се води енергийната политика на България. Путин казва така, цитирам по памет, разбира се, за което моля да ме извините: Много приказки, много договори, много срещи през последните 8 години и нито един метър линейна тръба, на "Бургас-Александруполис", да речем.
Н. Колев: Напълно е прав.
Водещ: Да, и тук съвпада изключително много. . .
Н. Колев: Но защо? Нека да обясним.
Водещ:. . . неговата оценка с тази на Бойко Борисов. Той казва - много ме критикувате сега. Имате един проект на гола поляна - АЕЦ "Белене" - и нямате нищо по "Бургас - Александруполис", също така и по "Южен поток", знаете, това е...
Н. Колев: А може ли да обясня защо. Аз не искам да ставам адвокат на никой в тази страна, и на преговарящите. . . .
Водещ: И аз не мога, но сравнявам фактите в изказванията на двамата.
Н. Колев: . . . но понеже съм присъствал на част от разговорите на най-високо политическо ниво по отношение на тези проекти и трябва да ви кажа, че през руската страна е много трудно да се защитят националните интереси, тъй като все пак Русия е една велика държава, империя, и тя има много други лостове и ресурси да влияе, така че стъпка по стъпка са водени преговорите, за да се защити в максимална степен нашият интерес. Така че Путин е прав. Той гледа от неговата си гледна точка - да, те в рамките на Русия могат да си построят 2000. . .
Водещ: Ама Бойко Борисов и Владимир Путин говорят едно и също нещо - че до момента имало много приказки, много срещи, а няма резултат.
Н. Колев: Напротив. Резултатът са томове подписани документи, договорености до този момент, но те не са финализирани, тъй като има много открити спорни въпроси, където България защитава своята позиция. Русия иска много бързо да се реализират проектите, защото тя има... освен всичко друго и сериозен и политически, и стратегически, и икономически интерес. България също има своите интереси.
Водещ: Последно, това, което казва Бойко Борисов за "Бургас-Александруполис", че трябва да се чуе гласът на хората, и това, което президентът казва, че пък за националната енергийна стратегия не е важно какво мисли един регион, защото той може да се произнесе по темата за пенсиите, примерно. Но не е ли това дипломатически маньовър, който премиерът играе срещу Путин, като казва - имаме там проблем с хората и дайте руски технолози. Това не е ли просто дипломатически ход, и то успешен?
Н. Колев: Ами, не мога да коментирам, но аз също мисля. . .
Водещ: На втори план, ако се погледне.
Н. Колев: Аз също мисля, че има въпроси, при които трябва. . . Именно това е отговорността на политиците и държавниците - да вземат интерес. . . решение в интерес на цялото общество и народа, дори с риск да засегнат до определена степен местен интерес, но той може винаги с определен ресурс да бъде компенсиран.
Водещ: Добре, благодаря ви за това гостуване, ген. Колев. Вие като човек, който отговаря, така, до голяма степен за програмата на президента и като негов началник на кабинета, смятате ли, че е хубаво да се видят двамата, че тази ситуация повече не може да продължава така, със статии по вестниците и с реплики по телефона? Не е ли, сега заминава единият днес за Брюксел, като се върне, това да е първото нещо, което да се случи в държавата?
Н. Колев: Аз използвам случая да пожелая успех на делегацията в Брюксел, тъй като проблемите, които трябва да се опитат да решат, са изключително важни за страната, особено в условия на криза, и искрено желая като български гражданин и като началник на кабинета и част от държавата успех на делегацията. Като човек, който е държавно устроен, аз считам, че трябва да има нормална комуникация между държавниците и държавните институции в нашата страна. България е една и тя не може да бъде разделяна на феодални владения, а освен това конституцията определя разделение на властите и необходимост от взаимодействие, и въпреки че може би в една абсолютна монархия е по-лесно властта и славата да се делят на едно, в едно демократично общество това не е възможно. А искам да кажа, че на ниво екипи ние имаме добра комуникация и, така, изпълнявайки своите задължения, се опитваме да координираме действията, за да функционира нормално държавата.
Водещ: Добре, благодаря. Ген. Никола Колев, началник на кабинета на българския президент, в разговор по темата на деня, разбира се, репликите, които бяха разменени между двете институции в държавата - тази на президента и тази на Министерския съвет. Наистина може би е време и ако трябва даже. . . може да бъде счетено и като някакъв, така, обществен резонанс от това, което се изказа от двете страни - време е да има среща между двамата първи държавни мъже, както често ги наричаме - президентът и премиерът. Днес обаче премиерът пътува за Брюксел.
