Годишната вноска се формира на базата на брутния вътрешен продукт на всяка страна, на брутния вътрешен продукт на глава от населението и на покупателната способност. Квотата отразява дяловото ни участие в проценти в общите бюджети на НАТО. 0,35 на сто е за тези дейности, в които участват всички държави- членки. И съответно 0,41 на сто за дейностите, в които Франция няма участие.
Доколко е справедлива формулата, може да бъде потвърдено от факта, че страна като Румъния, която е с по-голямо население, има съответно по- високи квоти в процентно изражение, както по формулата 26 от 26, така и по формулата 25 от 26.
Размерът на квотата ще се промени при последващо ново разширение на Пакта, тоест при променен брой държави-членки. Засега няма фиксирани суми, които България ще плаща за Гражданския и за Военния бюджет, както и за Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността. Експертни прогнози сочат, че за 2004-та година общата сума е почти 2 милиона и 200 хиляди евро:
За 2004-та България няма да плати пълния размер за цялата година, а само за месеците, в които официално ще бъде държава-членка.
За следващите 2 години се очаква да плащаме около 630 хиляди за Цивилния и 2 милиона и 100 хиляди евро за Военния бюджет. Сумите за Програмата за инвестиции в сигурността зависят от участието в проекти по нея.
Така че, през следващите години очакваме нови проекти, в които България също ще участва, в резултат на което ще се увеличат и вноските ни в тази Програма.
Военните разходи са фиксирани на 2,6 на сто от Брутния ни вътрешен продукт - ангажимент, поет от България в рамките на Плана на действие за членство. Експертите по атлантическа интеграция са убедени, че членството ни в НАТО ще увеличи потока на чуждестранните инвестиции у нас.
