Учителски събор 2016.

Борисова Ил. пише: Днес имах изключително емоционален ден, задължително така се случва, когато общувам интензивно с много хора. Поводът: Флашмобът, който се проведе при учителския събор, взех участие като раздавах флайери след събитието, имащи за цел да информират кои области наистина се нуждаят спешно от реформа и че МОН не трябва да е монополист в решенията в образователната система. Това ми позволи да имам контакт с учители от цялата страна, повечето доброволно желаеха да разговаряме. Снимката, която публикувам е фишът на една учителка, която много настояваше да го публикувам "някъде". Най-вероятно няма да е сензационно като информация, но е достатъчно обективно тази учителка да ми сподели "не знам откъде имам мотивация вече 30 години, не ми остана време за реформа, това е гавра с достойнството, труда и отдадеността ми." Звучи банално, но човек трябва да намери смисъл в това, което прави, че да има качествен резултат, а със сигурност при тази сума, лишенията са много, жертвата е голяма. Учители от североизточна България също пожелаха да споделят мнение, разказаха за вътрешния живот в училище, за още живата номенклатура и тарторския принцип на ръководството - една тема, която стои забулена покрай другите видни проблеми. Така за около 2 часа успях да наслоя различни впечатления и усещания от първа ръка. Общите ми наблюдения мога да обобщя така:- една част от учителите се изнизаха малко след старта, достатъчно апатични и вън от всяка реформа;- втори поток учители, които усетиха разочарованието по-сензитивно и дълго време навън обсъждаха неоправнаните очаквания от събора;- друг поток учители, които видимо бяха нагласени като за бал и щедро се възползваха от възможността да запечатат с камерите достойния си престой на стълбите;- четвърти поток, които търпеливо изчакаха да им загубят времето, но горди, че са показали твърдост и решителност;други впечатления: масово недоволство, частична апатия, някои намръщени, други ведро усмихнати, търсещи конспирации "кой ми плаща?", скъпа ноктопластика и отрудени ръце, много възрастни и малко млади..., не знам как ще реформираме с толкова много контраст...