Свободен полет или една по-различна емигрантска историяДойде отново началото на поредната нова година.И с началото на всяка година си отправяме пожелание към самите себе си, какво искаме да променим в живота си, кои кътчета на света искаме да посетим , как искаме да изглеждаме, кого мечтаем да срещнем.И после дните започват да се трупат, а копнежите ни като снега биват спомен за нещо красиво, но бързо изпарило се, стъпкано под забързаното ежедневие... и тук е момента да напомня ,чe ние сме тези,които трябва да следваме мечтите си , не те нас.И когато тръгнеш да гониш мечтите си, тогава започваш да бягаш с вятъра, крилете ти те водят там,където сърцето ти вече е препускало...Така започна и моето приключение наречено - Лондон.И тъй като напоследък се изписаха какви ли не неща за живота на емигранта нека започна така - Когато биваш воден от собствените си мечти, където и да идеш ти никога не си гост,когато се чувстваш щастлив на дадедо място ти имаш правото да бъдеш част от него и преди да бъда нападнат нека уточня- родината е една и тя винаги ще си остане една,най -скъпата и мила,също като майчиното рамо...но това в никакъв случай,не означава,че нямaш право да потърсиш своето място в света...така или иначе ние всички сме птици и отлитаме достатъчно бързо от този свят за да режем сами крилете си и да слагаме граници на мечтите си.С идването ми в Лондон разбрах едно-думата българин за повечето хора не е любима ,но разбрах и още нещо-лицето,което показваш на света за себе си, ще говори не само за теб ,но и за държавата ти много повече от всички неща изписани по медиите .Не веднъж са ме питали от къде съм и винаги гордо съм казвал името на България ,няма да крия ,че често това е будило учудване,нека не се заблуждаваме- средната извадка на хората идващи в Англия със сигурност не показват истинското лице на българина.Не трябва да съдим другите какво мислят за нас самите,нека постъпките ни говорят сами.Когато в най-натовареното време в метрото в Лондон ,всички бягат напред-назад,една възрастна дама стоеше с две големи чанти пред огромен брой стълби,подминавана от стотици англичани,тогава отидох и просто и казах:"Нека ви помогна." и един българин,да точно озни "простият и крадящият", да точно той показа какво е да бъдеш добър, сред реката подминаващи студени англичани.Нима трябваше да ги спра,нима трябваше да им кажа:"Ето такива сме всъщност българите"..не и не е нуйно.Важното е да помним кои сме и постъпките ни да запазват тази добрина в нас и когато пак ме попитат:"Ти от къде си ?"...без никакъв срам ще отвърна :"От България"...от онези,които няма да подминат жената в метрото..онези,които могат да мечтаят и да летят,които знаят откъде идват,обичат родината си и показват на целия свят лицето и ...защото посланиците на България сме всъщност всички ние по света и вместо да хулим кой какво мисли за нас, нека се постараем собсвеното си лице,което показваме пред света да ни кара да се гордеем.Приятен полет!Alexander Alex
