Красимир Балъков беше един от предпочитаните събеседници от журналистите след снощня мач по повод 50-годишнината на легендарния руски вратар Ринат Дасаев. Един от най-добрите ни футболисти за всички времена бе поканен в компанията на редица световни звезди за спектакъла на „Лужники” в Москва. Той даде специално интервю за вестник „Советский спорт”, в което сподели впечатленията си от руския футбол и не пропусна да си припомни с усмивка за историческата победа на националния отбор срещу „Сборная” по пътя към финалите на Световното първенство във Франция през 1998. Балъков обаче озадачи колегите, като заяви, че не знае в кой отбор играе бившият му съотборник в представителния тим на България Георги Пеев. Sportal.bg предлага на вниманието Ви интервюто на Балъков с незначителни съкращения


- Г-н Балъков, участвахте в мача, посветен на 50-годишния юбилей на Ринат Дасаев, какво мислите за него?
- Дасаев за мен е голямо име във футбола, не само в европейски, но и в световен мащаб. Щастлив съм, че имах възможност да участвам в днешния мач по случай 50-годишния му юбилей.

- Кои мачове с негово участие си спомняте най-добре?
- Гледал съм доста и винаги съм оставал замаян от изявите му. По маниер на игра Дасаев много ми напомня чешката легенда от 60-те и 70-те години Иво Виктор. Двамата са любимите ми вратари. Знаете, че по време на социализма в България се излъчваше руската телевизия и можехме да гледаме много футбол. Дасаев несъмнено беше един от кумирите на децата по онова време.


– Неведнъж сте играли срещу руски отбори, кои са най-силните ви спомени?
– Два са мачовете, които са се запечатили в съзнанието ми. На първо място това е една среща между младежките национални отбори, в която спечелихме с 2:1. Не мога да пропусна и победата в София през 1997-а година. Мачът беше решаващ за класирането на Световното първенство във Франция и ние се наложихме с гол на Трифон Иванов.

- Да, но тогава и чешкият съдия Крондъл имаше заслуга за победата ви...
- С негова помощ или не, важното е, че победихме. Какъв е смисълът да се връщаме към това?


- Знаете ли, че в Русия загубата се прие тежко, на следващия ден настроението беше сякаш има национален траур?
""- Да, наясно съм. Мачът беше важен и за вас е било трудно да приемете поражението.

- Мнозина тук считаха, че сте подкупили съдията...
- Не се изненадвам. Ние, славянските народи, сме свикнали да търсим вината за собствените си грешки у другите. Ако загубим даден мач, винаги сме готови да обвиним съдията или други странични фактори. Повтарям, това е чисто славянска черта.

– С кавко се занимавате в момента?
- В последните две години бях старши-треньор на швейцарския Грасхопър. В момента съм напълно свободен и изчаквам интригуващи оферти.

– Бихте ли работили в Русия?
- Не мога да ви кажа, без да имам конкретно предложение. Знам, че в руското първенство се влагат сериозни средства, а 4-5 от водещите отбори могат да си позволят да закупят дори и някои от големите звезди в Европа. Но по-подробна информация за футбола в Русия нямам.

-Навярно знаете, че в Русия има и един „български” отбор – Амкар, в който играят вашите национали Георги Пеев и Захари Сираков?
- Пеев? Как казахте, че се казва отборът му? Амкар? Не ми е познат. Знам обаче, че Динамо (Москва) купи Цветан Генков. Той е чудесен футболист, наистина е много добър.

- Кой е най-талантливият млад играч в България? 
- Самият Генков е един от най-талантливите.

- Защо, според вас, сегашният национален отбор на България не успява да повтори постижението на вашето поколение, когато стигнахте до 4-ото място на Световното първенство в САЩ през 1994?

- Настоящият състав е доста млад, средната възраст е 23-24 години. Момчетата трябва още много да израстват като футблисти. Ние успяхме, защото имахме богат опит, повечето играехме в големи западноевропейски клубове. На Световното в САЩ показахме нужната зрялост и така стигнахме до големия си успех.

- Какви са отношенията ви с тогавашните ви съотборници?
- Прекрасни. С почти всички се чувам, и то често. И със Стоичков, и с Лечков, и с Михайлов. Мога да ви кажа, че Лечков в момента е много важен ""човек – стана кмет на родния си град Сливен, а също така е вицепрезидент на Българския футболен съюз.

- А поддържате ли връзка с някой руски футблист от вашето поколение?
- В момента не. Но когато играех в Спортинг се случваше да си поговорим с Юран, Кулков, Щербаков. Може би ще срещна някой от тях тук, в Москва.

- Казахте Москва, харесва ли ви градът?
- Що за въпрос? Мосва е велик град! Сега е много по-различен от последния път, когато идавах. Наистина съм впечатлен.

АНТОН ЛИСИН, "Советский спорт"

Превел: КРАСИМИР ГЪЛЪБОВ