Италия тръпне в очакване. Огромната надежда за победа довечера те грабва още от мига, в който се приземяваш на летището в Рим. Чувството е несравнимо. Напрежението – също. Нервите на хората са опънати до край и през този уикенд за тях нищо не е по-важно от финала. Зелено-бяло-червените трибагреници се набиват в очите ти, на където и да се обърнеш. Темата на всички разговори в Италия е една – "Скуадра адзура" и голямото изпитание срещу Франция довечера. Еуфорията е невероятна. За първи път виждам италианците в това състояние. За първи път виждам Италия да тръпне в такова очакване. Години наред съм живял тук, с тези хора, но никога досега не бях виждал подобно нещо. Ентусиазмът в Рим е толкова величествен, колкото и самият град.

Стотици хиляди хора от ранни зори се стичат към църквите за традиционната неделна меса. На пръв поглед – това не е нещо необичайно. Необичайното е, че 90% от хората влизат в катедралите увити в националния трибагреник. И нищо друго няма значение – само футболът е важен днес. Свещениците също отправят молитви за победа довечера... и още по-странно – те се молят за реванш. Защото цяла Италия се надява най-сетне "Скуадра адзура" да оскубе "петела" и да си върне на Франция.

""Никой обаче не смее да прогнозира резултат за довечера. Питам няколко случайни минувачи покрай мен как ще завърши мачът в Берлин. "Тихо, тихо, тихо", получавам в отговор. Да, италианците са суеверни до мозъка на костите си! Не смеят да предизвикват съдбата с точен резултат. Те се молят само за едно – за победа. Без значение каква, може и с половин гол, но да е победа. "Много тежък мач ще е", прошепва едно хлапе до мен. Смелчаците, които си позволяват да дадат прогноза я казват тихо, за да не ги чуят сънародниците им ... и съдбата. Всички се приготвят, да приемат предизвикателството на Тиери Анри. В Рим никой не говори за Зидан. Всички се страхуват от острието на Арсенал. Може би защото Зинедин Зидан го познават прекалено добре и знаят, че "този няма да вкара гол във вратата на Скуадрата". Опасният елемент в състава на Франция за Италия днес е един – Анри. А решението на този проблем са Пирло, Канаваро, Гатузо, Дзамброта и Буфон. Тези петимата са голямата надежда на италианците. За Тони никой не се сеща. Просто махват с ръка и казват: "Той е нашето разочарование на този Мондиал". И веднага усещам, че ги обзема притеснение – "Липи май ще извади същия състав, с който бихме Германия на полуфинала. Страхуваме се точно днес късметът да не ни обърне гръб". Веднага след тази несигурност идва ред на голямото суеверие – папата, 12-години по-късно, Мик Джагър и концертът... всичко говори за едно – победа на "Скуадра адзура"! Няма нищо по-важно от това! За миг, хората се отпускат в блажени мисли за минутите след последния съдийски сигнал довечера...

""Времето в Рим е горещо. Напрежението се покачва с всяка изминала минута и става още по-горещо. Към обяд днес вече никой не си е вкъщи. Просто хората не ги свърта на едно място. Милиони вече са по улиците и площадите на градове и села в Италия. Треската е обхванала дори чужденците. Стотици холандци, американци и всякакви други се разхождат с италианския трибагреник и масово купуват фланелки на "Скуадра адзура". Трибагреникът в зелено бяло и червено пък се харчи като топъл хляб. От седмица насам националният флаг е най-продаваният артикул в страната...

Пътувам с влак от Рим за Перуджа. Каруците по селата край железопътната линия са закичени с трибагреника. За пореден път се убеждавам, че Италия днес е футбол. По дяволите, няма да е честно съдбата днес да не оцени всичко това, което италианците правят за футбола...

ВЛАДИМИР СТОЯНОВ
пратеник на Sportal.bg в Италия