Според проучване на националната статистика, миналата година са издадени шест хиляди нови заглавия, с общ тираж от пет милиона и шестотин хиляди екземпрляра.
През 1996-та година са отпечатани пет хиляди заглавия, но в четири пъти по-голям тираж - 20 милиона книги.
Статистиката отчете, че през миналата година са отпечатани четири пъти по-малко книги, отколкото преди седем години. Според издателите причината е не само ниският доход на българина. Интернетът, киното и телевизията са по-интересни занимания от четенето на книги.
"За последните десет години неколкократно се смалиха тиражите, но това да се чете все по-малко си е световна тенденция. Именно затова, защото други неща ангажират нашето внимание. Все по-малки са тези моменти, когато човек е с книга в ръка", казва Пламен Тотев, издател.
Намалява интересът към трилърите и любовните романи, коментираха още издателите. Статистиката отчита, че най-търсена е обществено-политическата и художествената литература. Книгите с български автори са в изключително символични тиражи. В много редки случаи българско заглавие надхвърля тираж от три хиляди екземпляра.
"Българинът чете сравнително малко..Просто повече развлекателни, може би. и това, което му е крайно необходимо. И възможности за купуване", казва Кирил Вичев, продавач на книги.
Освен книги според статистиката българинът чете и по-малко вестници. През 1996-та година в България са отпечатани и продадени 486 милиона екземпляра вестници. През 2002-ра годишният тираж на българската преса е паднал с близо 25 на сто - до 358 милиона вестника годишно.
