Стоичков: България е крива държава

Христо Стоичков даде обширно интервю за предаването „Зона Спорт" по bTV, което публикуваме с известни съкращения.

- Христо, какво се случи, че напусна националния тим след мача с Албания в София и избра испанския Селта?

- Поради много причини, но всичко е минало вече. Предпочитам да гледам само напред, тъй като миналото няма да го върнем. Само можем да съжаляваме, но такъв е спортният живот на всеки един. Независимо дали ще е треньор, президент. Орисията ни е такава. Когато има резултати, когато вкарваш голове, дузпи. Отделно е, когато си треньор. Зависим си от групата, която водиш на лагер. Никога не съм критикувал момчетата, които са били в националния отбор, няма да го направя и сега. Те са професионалисти, знаят за какво играят в националния отбор. Това, че не се получават резултати, не се получават неща, които запалянковците искат да видят на стадиона. Все пак ние трябва да обърнем внимание на това, което идва отдолу. Все пак за последните няколко години отдолу почти нищо не дойде в първия отбор, което за нас е един минус. Без да търсим оправдание, когато младежкият отбор, когато юношеските отбори подхранват постоянно и се качват в следващите генерации, е много по-добре за всеки треньор - дали ще бъде на младежкия или на първия отбор. Опасявахме се само от това, откога да разчитаме на футболисти, които са извън граница. Сами се убедихме, че това, което е зад граница, е малко и недостатъчно. Трябва да се съобразяваме с тези, които малко или много са на друг режим, друго мислене, други мачове.

- А защо избра Селта в един такъв доста деликатен момент за националния отбор?

- Аз винаги съм обичал предизвикателствата, винаги съм търсел трудности. В моя живот е имало много трудности. Винаги съм успявал да ги преодолея. С моя помощ, с помощта на моите треньори, на моите колеги. Така че за мен това беше крачка напред. Едно е да работиш на лагер с националния отбор по 4-5 дни, друго е да тренираш всеки ден. Имаш повече аргументи как можеш да направиш състава за даден мач.

- Тогава ли беше удачният момент да поемеш Селта?

- Нали трябва да се направи първа крачка. Така съм преценил, така съм мислил, че първата ми крачка трябва да бъде трудна.

- Всички бивши наставници на националния отбор загатваха за външен натиск, интереси, вмешателство в работата им, напрежение... Какво не се получи при теб?

- Вмешателство? На мен никой не ми се е месил в моята работа. Знам, че постоянно се рови, че постоянно се търси, че някой ми е нареждал кой да играе и кой не. Нека да излезе и да каже: „Аз му казах кой футболист да играе"

- Има ли го този външен натиск?

- Ха-ха. За теб може да го е имало, за мен не.

- Чувстваш ли се предаден от свои?

- От мои колеги не. Нито от Боби Михайлов, нито от Данчо Лечков, нито от Наско Сираков, нито от Емил Костадинов, които са в управата на футболния съюз.

- Появи се едно такова мнение, че си използвал националния отбор за трупане на стаж за треньорски лиценз. Как ще отговориш на тези нападки?

- Всеки има право да мисли и да дава неговото мнение. Това, дали аз ще ги приема или не, е личен мой проблем. Така че за стаж - ето в „Кремиковци" да правят стаж колкото искат. Или да копат тука по улиците, или по селата - да копат краставици и домати. Стаж? Не сме на училище, за да трупаме учителски стаж. Това е нашата практика, това е нашият занаят.

- Кои са виновни за провалите на националния отбор - треньорите или играчите?

- В световния футбол треньорите са виновни.

- А в България как стоят нещата?

- На този въпрос си отговорете вие сами, като правите анкети.

- Христо, както в националния отбор, така и в Селта се чуха доста оплаквания относно методите ти на работа. Какво представляват тези методи на Стоичков?

- Тези "методи" са за тези, които не разбират от футбол и са застанали в градинката пред Банята и играят шах. Може би никога не са играли футбол, може би никога не знаят каква е тази игра. Защото е просто запалянко. Иска във всеки мач да вкарваш по 5 гола. Просто невъзможно. Трябва много труд, много дисциплина, отговорност от всеки един. А някои идват от държави, които не могат да понасят дисциплината, която се влага в тренировъчния процес.

- Защо и с какви чувства се раздели със Селта?

- Много са задълбочени, за да се връщам назад. Това е просто един отминал период...

- Ти влезе в полемика с българския народ, Христо, обичаш ли България?

- Този въпрос ще го оставя на критиците. Те да мислят. Да отговарям на двама или трима, файда няма.

- А защо не обичаш държавата?

- Защото са две различни неща.

- Имаш достатъчно поводи за това, така ли?

- Много са поводите, но моят живот така е уреден, че не мисля въобще за това какво може да стане тук. От 16-17 години съм на Запад и за малко съм тук.

- Много хора се обидиха от едно твое изказване, че ЦСКА не ти е дал нищо. Така ли е наистина? Знаеш колко болна тема е това за привържениците на ЦСКА...

- ЦСКА е един период от моята кариера. Както ЦСКА ми е дала възможност 5 години да играя. Завършил съм ги и са ме продали. И са ме продали. Той вече не съществува там. Бях в Барселона, бях продаден на Парма. Завърнах се в Барселона. Отидох в Америка. Отидох в Япония. Това са неща в кариерата ми на спортист. Каквото съм могъл, съм дал за ЦСКА. И каквото ЦСКА са ми дали, са ми дали. Кой повече спечели? Мисля, че ЦСКА повече спечели от моя трансфер.

- Хората ги интересува дали милееш по същия начин за ЦСКА, така както и за Барселона?

- Винаги съм казвал, че имам два етапа в моята кариера. ЦСКА и националния отбор и националния отбор и Барселона. Това трябва да им е ясно на някои критици. Злобата не иска да ме разбере. Завистта не иска да ме разбере. От кой да се притеснявам. От тези, които стоят на улицата. Те да ме критикуват? Критикуваме президента Първанов, критикуваме Бойко Борисов, критикуваме Боби Михайлов, Емил Костадинов, кой ли не критикуваме? Критикуваме сега учители, критикуваме и паветата що са криви, и трамвая, що е завил наляво, а не надясно. Цялата държава е такава, крива. Всеки трябва да критикува някого, а като се погледне в огледалото, по-крив от него няма.

- Не са ли прекалено първосигнални реакциите ти, въпреки че ти винаги си бил болезнено директен?

- Не, ректо и директо. Това, което го казвам, го казвам както е.

- Мислил ли си за това какъв отзвук има мнението ти в България?

- Аз не живея в България. Защо трябва да се съобразявам с някого? На мен хората нещо дали ли са ми? Да са ми платили училището на децата? Да са ми купили кола, жилище? Не виждам защо трябва да витае във времето, че България нещо ми е дала. Или народът ми е дал нещо? Какво ми е дал народът?

- Ти обаче си дал много радост на този народ?

- Дал съм и е завършил курсът. Там е завършило всичко.

- Трън в очите ли са ти българските журналисти?

- Да.

- Защо?

- Ти си ми приятел, но и ти си един от тях. И ти си ме критикувал, и си знаел как да ме критикуваш. Когато си ме хвалел, си знаел как да ме похвалиш. Другото е от злоба. От завист, че никога няма да стигнат при мен. Националният отбор бие, като загуби националния отбор - Стоичков загуби. Оттук влиза - оттук излиза. Вашето мнение няма покритие. Нашите вестници стигат до Югославия, Македония, до Гърция, Турция и до Румъния. И оттам нататък не можем да ги преведем. Аз журналист не мога да нахраня. Не мога. Просто ние даваме хляб на журналистите. Ако няма спорт, какво ще пишете? Какво ще говорите? Ако няма световни шампиони по шахмат, борба, волейбол, атлетика, футбол, шампионска лига, УЕФА? Какво ще пишете? Какво ще правите по цял ден? Това е живата истина.

- Този стандарт те притеснява, вбесява?

- Просто не е нормално. Говорим, че сме вече в Европа. Какво спечелихме, като сме в Европа? Не дай си, Боже, ЕС да се разпадне. То има някаква тенденция такава. След време може и да няма ЕС. Какво правим тогава?