Към ЛевскиМожем паметник да вдигнемот мрамор.Можем да те издяламеот гранит.Ала не можем да имаме самотвоя тефтер,от години протрит...Всички не можем да бъдем апостоли!Съпоставката с теб ще е винаги бледа.А и можем ли като тебс думи простида съхраним своите няколко реда...?В две-три думичкикак днес да заключимсвоята вяраи своята честност?Ще можем ли, Дяконе, да се научим?Да правим товаи просто,и лесно...?Как да напишем във няколко страници,че в смъртта само себе си губим,за да докажем, че няма границина българското родолюбие!Как да пресметнем до грош, до парицадълговете си през тази родина –тази изстрадала майка-светица,тази свещена земя-героиня?Още сме в дълг пред тебе, Апостоле!Все още търсим аршин да измеримподвига ти.И твоите костиоще спорим дали сме намерили...Можем паметник да вдигнемот мрамор!Можем да го издяламеот гранит!Всичко можем...Уви, нямаме самотвоя тефтер – от години протрит...Г.Ванчев
