Аз съм само на 19 години, а моята живинка изчезна..., заедно със силите и стремежа си да успея да живея като нормален и пълноценен човек в „ моята държава”. След поредният сблъсък с действителността да работиш 26 дена в месеца и да не можеш да си позволиш елементарният „лукс” да отидеш на лекар, защото след като си закупиш лекарствата, може да нямаш с какво да си купиш хляб, аз напълно се отказвам от „МОЯТА РОДНА СТРАНА”, която направиха ужасяваща за нас младите! Какво направи за мен тя..., защо са ни управници, като след години няма да има, кого да управляват.Защо ни прогонват по този мръсен, долен и грозен начин!Сълзите ми се стичат в този момент, защото искам това да е просто един кошмар и да се събудя...rnВинаги съм казвала, че искам да отгледам децата си тук, когато порасна.., но днес се отричам от тези свои думи. Благодаря на всички, които са се наредили на своите високи постове и не осъзнават фактите, че и те имат деца на моите години.., но разбира се там е различно!Все още не мога да възприема факта, че моите родители са дали мило и драго да ме възпитат и научат на обноски, за да ме мачкат и тъпчат за 360 лв. заплата!Да си на деветнадесет години и да имаш здравословни проблеми е нещо нормално.. Затова ли трябва да благодаря на някого, бих му стиснала ръката и бих казала: „Това може да е и твоето дете! ”. Никой не е застрахован от болестта „УПРАВЛЯВАЩИ”. Боли ме за семейството ми, за мен, но най- много за младото поколение, което ще расте в мизерия и болести! Винаги съм била позитивен и усмихнат човек и това няма да се промени! Няма да ми вземете усмивката, защото само тя ми остана и сълзите, които ще избликват по теб БЪЛГАРИО!Винаги в главата ми изниква това:rnБългарио, за тебе те умряха,rnедна бе ти достойна зарад тях,rnи те за теб достойни, майко, бяхаrnИ твойто име само кат мълвяха,rnумираха без страх.rnЕдинственото нещо, което искам да запазя от теб, това е историята, която сме имали и никога повече няма да имаме!
