Доброто, докато ги има добрите хора, ще продължи да живее - то ще се умножава, ще расте и ще сгрява душите на всички нас... Защото ДОБРОТО ЖИВЕЕ В НАС - ние се раждаме с него, но не винаги имаме смелостта да го покажем и раздадем като дар на другите. Едно сторено добро е стимул за второ. Давайте, без да очаквате нищо в замяна! А когато помогнете на някой, просто се усмихнете...Винаги съм вярвала, че няма нищо случайно на този свят и точно така се случи съвсем наскоро, когато се сблъсках с доброто в неговото човешко измерение.ДВЕ ГОДИНИ ТЪРСИХ ПОМОЩ,По стечение на обстоятелствата, не бях в състояние нито да закарам Арес при лекар, нито да платя за операцията. Питах, пишех писма и имейли, в които умолявах и обяснявах... И един ден получих съобщение: „Пишете къде сте точно, ще гледам да го организираме някак да вземем вас и кучето до Дупница!” Така съдбата ме срещна с две жени, които се оказаха с ей-такива големи, БЕЗПРЕДЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИ С ЛЮБОВ СЪРЦА. Едната - Цветанка Карастоянова, управляваше колата, с която дойдоха и бе истинският двигател на цялата тази история. До нея седеше Снежана Банева и първоначално ги взех за сестри - оказаха се приятелки, сближени от общата им кауза в защита на животните и против насилието над тях. Снежи ми каза, че именно Цвети е настояла да ми помогнат за кастрирането на Арчи, защото е почувствала, че имам нужда. След като ни върнаха обратно у дома, не минаваше ден, без да ми пишат и питат как е той. Още по пътя на връщане настоявах да ми разкажат за себе си и за това как са се впуснали В ТОВА НЕВЕРОЯТНО ПРИКЛЮЧЕНИЕ -да раздават добро и да спасяват животи. Цвети се усмихна смутено и отвърна да питам Снежи, която наистина владее магията на словото. Но дали от чувство на скромност или от неудобство, Снежана бе пределно кратка и лаконична в разказа си:„Аз съм преводач по професия. Но мечтата ми е да се занимавам със спасяването на животни професионално. Спасявам животни активно от 2009 година, когато още живеех в Италия. Живяла съм там осем години. През 2012 година се прибрах в България и започнах да търся хора, които да помогнат за каузата, но за съжаление такива нямаше или пък проявяваха лични финансови интереси и бързо приключихме. С Цвети се запознахме в средата на 2013 година и ЗАПОЧНАХМЕ ДА СИ ПОМАГАМЕ. Търсим всякакви възможни варианти да спасяваме животни. Прибираме ги у дома, лекуваме, храним и им намираме осиновители. За съжаление, покриваме всичко със собствени средства. Много малко хора ни помагат с храна или пари за кастрации. Тази година ще регистрираме наша организация и се надявам нещата да се променят. Поради липсата на място, успяваме да спасим малко животни. Има такива, които са осиновени, но няма къде да ги приберем и си чакат реда... Постоянно лекуваме животни на хората, които не могат да си го позволят. Хората ни търсят. До днес равносметката е следната:БЕЗБРОЙ ОСИНОВЕНИ КУЧЕТА И КОТКИ, ОЩЕ ТОЛКОВА -КАСТРИРАНИ ИЛИ ИЗЛЕКУВАНИСнежана и Цветанка само за времето, откакто ги познавам, направиха за бездомничетата толкова, колкото двеста други не можаха за същото време.За тези, които не знаят, ще кажа и друго: през 2008 г. българският парламент последва препоръката на Световната здравна организация и нейните експерти за подкрепа на кастрацията и ЗАБРАНИ МАСОВОТО ИЗБИВАНЕна бездомни кучета и котки. Кастрацията според СЗО е единственият устойчив и хуманен ефективен метод за намаляване на броя на бездомните животни. На практика тези две жени осъществяват спасяването на стотици кучета и котки в Дупница и го правят съвсем безкористно, с много любов и от любов към тях. В профила си Снежи написа една мисъл на Марио де Андраде: „Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят. Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.” Година след година, месец след месец, ден след ден, в текст и снимки тя споделя своята всекидневна битка за спасение:„Днес моята шестгодишна дъщеря ми обясни, че имало две велики сили. Това са Дядо Боже и Майката Природа. Попитах я каква е разликата? Тя ясно и категорично каза, че Дядо Боже е създал хората и техните си работи, както и майката, бащата, мозъка... Майката Природа е създала животните, децата, детските градини, полезните храни... Не знам защо, но нямам желание да я разубеждавам!Осъзнаваш колко бездомен си бил ... когато приютиш бездомник...Тези прекрасни малки души спасихме с Цветанка Карастоянова от изолатора. Осем от тях все още са при нас. Всички са ваксинирани и редовно обезпаразитявани. Ако някой пожелае да осинови някой от тях, моля да се свърже с мен.През отминалите дни взех Лиза и Роза у дома. Закарахме Бубка и Добринка близо до Стара Загора и те ще заминат за своите домове в Англия.Продължаваме да се грижим за бебетата от изолатора. Уникалната Мария спаси още три от нашите кучета. Имаме пари за още една кастрация на котка. Всички кучета са обезпаразитени и нахранени.За съжаление, няма къде да приютя повече животни. Аз ги спасявам, лекувам, приютявам. Щом осиновят едно, спасявам друго. Има кучета, които съм гледала като деца месеци, докато им намеря добри хора. Всички ми липсват! Даже има такива,за които мисля всеки ден... Те манипулират сърцето ми! Не мога да го опиша, но мога да го почувствам. Наричам това чувство ЛЮБОВ!Тя беше родила девет бебета. Останаха шест. Живее на улицата и Михаела се грижи за нея.Едва ли някой си спомня Сузи, която беше разкъсана от глутница докато търсеше храна. Само аз и Цветанка Карастоянова знаем през какво премина тя. Днес Сузи е кастрирана и живее щастливо.Кастрациите започнаха! Тази седмица успяхме да кастрираме две котки и две кучета. Днес успяхме да кастрираме още две котета и едно куче. Продължаваме да кастрираме. През последните две седмици кастрирахме две домашни котки и две кучета. След кастрацията, поне 4-5 дни бездомните кучета и котки се възстановяват у нас.Жана все още живее на улицата. Единственото, което ме успокоява е, че Цвети я храни и че е кастрирана. Ако някой пожелае да я осинови, ще бъде безкрайно щастлива. Кучето е изключително добро и социално. Обожава децата.Днес случайно минах през една непозната улица. През оградата видях една малка болонка. Милото същество беше вързано на верига. Господи! Болонка вързана на верига навън! Тя лаеше зверски..., защитавайки пречупената си душа. Вървейки по тази непозната улица, продължавах да чувам драскането на веригите по цимента... Толкова много вериги, които разкъсваха сърцето ми...Много спешно се търси котка кърмачка в Дупница или околността! Току - що кучетата ми намериха четири новородени котета в чанта за боклук в контейнера. Затоплих ги и се опитах да дам малко хумана със спринцовка, но безуспешно. Много са малки - още са с пъпната връв. Хора, не мога да ги гледам как умират! Има ли шанс новородени котета да оцелеят?Благодарение на прекрасната Гери и нейната уникална котка, бебоците са на топличко при мама. Малчовците са добре за сега и са обгрижвани не само от мама, но и от братчето и сестричките си (макар че дойде ли момента за хранене, се стига до истинска борба в кашона).Списък на признателност: Ивета Христова, Мария Сергиева, Даниела Липова, Виолета Чанева, Атанас Тимев, Елизабет Кирилова, Михаела Шалдупова, Джесика Шмит, Мирослава Мирчева, Мартина Леонидас, Десислава Николова, Даниела Борисова, Риа Алонсо, Гаеле Гюв, Щихтинг Диереноод, Даниела Борисова и много други! С благодарност към всички!”Завършвам разказа си за Цвети и Снежито с думите на Даниела Борисова, една от безкористните помощници в спасяването на животинките:„Не, мила. Аз съм спасила една частица любов и благодаря на Бога, съм получила от нея огромна любов, а ти спасяваш вече хиляди частици любов и виждам, че в огромното си сърце имаш още толкова много! Дано стават все повече хора като теб. Тогава може и да има надежда някога да станем хора, а не просто човеци.”Разказах ви как доброто не умира. И ще живее, докато ние, човеците, си го предаваме едни на други. Стореното от нас ще се връща многократно - върху нас и върху милионите хора на планетата, проявили любов и човечност. Хора, предайте нататък доброто, сторено от Цветанка и Снежана!Петя ГрозеваЕто и някои от спасените: Дядо Виктор, който цял живот се е скитал по улиците на Дупница. Моли, която беше премазана от кола. Претърпя две операции. Надето, която бяха размазали и изхвърлили.Арчи - Цвети го намери на улицата и до днес си го обича. Остана си нейно куче. И… вчерашното: Дениса, която лежала на релсите с откъснато краче. Снежи я взела и занесла на лекар. Дениса ще живее, макар и на три крака.
