Днес Европа отбеляза 60 години от освобождаването на нацистките концлагери от Съветската армия. На тържествата в някогашния концлагер "Аушвиц", в полското село Освиенцим, присъстваха 44 държавни и правителствени ръководители. България беше представена от президента Георги Първанов. В българската делегация са поканени Емил Кало - председател на организацията на евреите в България "Шалом", и Димитър Дичков, бивш концлагерист в лагера "Бухенвалд".
7000 души, които едва се държат на крака от изтощение, заварват съветските войски, когато влизат в концлагера "Аушвиц Биркенау". Под наслов "Оставете народа ми да живее" днес в Краков се състоя международен форум в памет на жертвите на Холокоста и загиналите в концентрационните лагери.
"Мои добри приятели, уважаеми лидери, млади хора - ако нищо у вас не се промени след днешния ден, значи ние сме загубили. Среща като тази трябва да остави следа у вас и у целия свят", каза Ели Визел - бивш концлагерист, носител на Нобелова награда.
По време на Втората световна война в газовите камери, от изтощение или в следствие на експерименти в концлагерите, умират 6 милиона евреи и стотици хиляди съветски военнопленници, хомосексуалисти, роми.
"Дори днес, 60 години след Холокоста, е трудно да повярваме, че в 20-ти век човечеството мълчеше, когато еврейският норад беше подложен на унищожение", заяви Моше Кацав - президент на Израел.
"Холокостът е станал в опрелен отрязък от време в историята, но той не е еднократно събитие, това са милионни индивидуални актове на убийство", каза Ричард Чейни, вицепрезидент на САЩ.
Президентът на Франция Жак Ширак днес заяви, че страната му трябва да понесе отговорността за депортацията на френските евреи. Президентът на Русия Владимир Путин каза, че се срамува от проявите на антисемитизъм и ксенофобия в собствената си страна:
"Трагедията на "Биркенау" е горчиво предупреждение към човечеството за бъдещите години."
На форума в Краков, руският президент Владимир Путин награди с ордени няколко руски ветерани, участвали в освобождаването на лагера "Аушвиц". Някои от тях си припомниха първите впечатления при влизането си в бараките на затворниците.
"Как е възможно хора да са били изтезавани така, че от тях да остане само кожа и кости, така че да не могат да стоят на краката си. Времето беше топло и влажно, нямаше чист сняг, който да ядат, вместо вода, само мръсен. Страшна картина!.Затворниците взаимно се подкрепяха, за да не падат. Някои се смееха, други плачеха. Някои се опитваха да ни докоснат, но ние седяхме настрана. Трябваше да продължим напред. На втория ден направиха баня, полеви кухни, за да могат да нахранят хората. А те бяха толкова изнемощели и слаби, че не можеха да ходят", спомня си Яков Винченко, бивш съветски пехотинец.
83-годишният Роман Трояновски е един от първите поляци, откарани в "Аушвиц". Той бил само на 18, когато стъпил в лагера на смъртта на 14 юни 1940 г. Още с пристигането си всички пленници били класифицирани и получавали номер. Оттам нататък Роман станал само "затворник 44."
"В началото началникът на лагера ни каза: "Вие сте затворници, нямате никакви права и ще стоите тук до смъртта си." Пленниците нямаха права. Те можеха да бъдат само здрави или болни - трето положение нямаше", разказва Роман Трояновски.
Полякът прекарал в "Аушвиц" две години и половина, когато изненадващо началникът го уведомил, че е сред 48-те затворници, които ще бъдат освободени:
"Отначало не повярвах. Реших, че съм разбрал погрешно. Обаче когато видях лицата на другите, повярвах, че е истина."
Трояновски не може да си обясни тази благосклонност. По-късно той описва в книга преживяванията си в лагера.
