11-годишният Павел Аргиров и семейството му изкачиха високия 3343 м връх Пунта Пеня - първенец на масива Мармолада в Доломитите. Те бяха част от група, водена от лицензирани планински водачи. Изкачването на Пунта Пеня обичайно се прави през юли, когато снегът върху ледника в долната част на маршрута не се е стопил. На 19 август, когато групата предприе изкачване, снегът в долната част на склона, който трябваше да се преодолее, се бе отдръпнал и под него оставаше само твърд като стъкло лед, с остри камъни, замръзнали на повърхността му. Това и големият наклон правеше придвижването по него изключително трудно. 14-членната група беше на ръба на отказването, но след първото изпитание, се тръгна по снежна пътека. Последваха нови опасности - преминаване през дълбоки 30 до 50 метрови цепнатини в снега.С концентрация и отговорно поведение момчето, застанало след водача на първо въже, преодоля ледника, снежната пъртина и каменист сипей, достигайки до височина от 3000 м. След това продължи и по стръмната виа ферата* под върха, изкачвайки обща денивелация от около 700 м., считана от горна лифт-станция до върха. На връщане водачът избра значително по-дълъг и лек маршрут, който заобикаляше открилия се ледник. Това улесни ходенето, но създаде поредното предизвикатеслтво - бе изпуснат последният лифт и се наложи спускане пеша на още около 600 м надолу. Целият преход отне около 12 часа със сборна денивелация на пешеходния преход в двете посоки близо 2000 м., което е изключително постижение за такъв терен и условия. Това изкара неподозирани сили и воля от участниците, а за детето – талисман на групата бе истинско геройство. За Павел това е пореден връх в биографията му. Момчето е отличник в училище „Проф.д-р Асен Златаров“ - Първомай. Той се е доказал на финални кръгове в състезания по математика и български език. С книгите, прочетени от него, може да бъде попълнена една голяма библиотека. Занимава се активно с карате, а туризмът е част от семейното хоби. Павел е изключително горд с постижението си, защото знае, че никой от съучениците му не може да се похвали с преодоляването на такава височина. Когато разказва за своето приключение, Павел признава, че е бил изморен и изтощен, но е готов да го повтори. И никога не използва думи като „покоряване на върха“, защото е наясно, че природата е по-велика и могъща от човека.