Тя е млада красива и много смела. Мелтем Йълмаз е може би най-коментираният турски млад писател в момента. Романа и Сорая е бестселър и е безпощаден разказ за турските бежански лагери. Самата тя е безпощадна в смелостта си и в разказите за ситуацията в Турция в момента. Сега тя е наш гост в 120 минути. Включваме я от Турция.
– Здравей, Мелтем приятно ми е да бъдеш с нас в този момент.
– Здравейте.
– Походът на справедливостта още преди седмица вкара Турция в полезрението на целия свят. Какво е посланието? Беше ли там?
– Още от самото начало проследих Походът на справедливостта. От гледна точка на посланията, които излъчи, това наистина беше много смислен поход. Особено след 2008 г. беше налице нарастваща реакция срещу увеличаващите се несправедливости. И когато депутатът Енис Бербероглу от Републиканската народна партия беше арестуван, тази реакция се открои напълно с излизането на улицата на опозиционния лидер Кемал Кълъчдароглу. Това е първият такъв случай.
– Ти беше ли там? Беше ли на този поход?
– Да, аз още от първия ден на Похода участвах в него и направих всичко, което е по силите ми. Присъединих се към него в началото и в заключителния му етап, а в междинната фаза наблюдавах развитието му. Преди всичко трябва да се отбележи, че това е поход, който започна без да е планиран и организиран. Но участието в него надмина очакванията както на управляващите, така и на опозиционната партия.
Трябва да кажем, че когато се премина към нова образователна система не се надигна глас, когато бяха арестувани народни представители от Демократичната партия на народите, нямаше реакция. Ние не издигнахме глас срещу редица несправедливости в Турция, които ни касаеха, и осъзнахме, че много сме закъснели. Ето защо, това беше последният ни шанс.
– Какво беше посланието на похода?
– В Походът на справедливостта участваха млади хора, деца, жени, възрастни, хора в неравностойно положение… обединяването на толкова различни групи около една идея може да има само едно послание – ние искаме отново да бъде възстановена справедливостта, която в Турция беше сведена до нула.
Сто и деветдесет хиляди души бяха изхвърлени от работа с декрети, те вече са социални мъртъвци. Те не могат да си намерят работа, не могат да се възползват от никакви социални и здравни услуги. Тези хора съществуват по някакъв начин. Мнозина сред тях са изхвърлени от работа под претекст, че имат връзка с опита за преврат и с т.нар. ФЕТО, но те са изгонени, защото са опозиционно мислещи хора.
От друга страна, съдилищата не излизат с независими и безпристрастни решения. Зетьовете на представителите на управляващата партия биват оставяни на свобода, но същевременно тече лов на опозиционери. В интерес на истината този лов отдавна беше започнал, но сега просто се пришпорва. Държавата се управлява в условията на извънредно положение и то по един несправедлив начин.
– Не можем да не свържем това, което се случи миналата неделя с това, което се случи точно преди година на 15 юли - опитът за преврат. Имали все още преследване на интелектуалци?
– Правосъдието не мери с един аршин за всички. Зетовете на представители на управляващата пария са освобождавани, докато останалите са в затвора. Има разбираме преследване на опозицията и това, което мога да кажа, е че проблемът е отчетлив.
Мелтем Йълмаз е доказателство, че истинската смелост се ражда в трудни времена. Журналист, работил в опозиционният вестник "Джумхюриет". След опит да бъде убит бившият главен редактор на вестника Джан Дюндар живее в Европа, настоящият главен редактор беше арестуван преди два месеца.
– На теб какво ти коства да бъдеш смела? Да заставаш пред камера, да говориш с чужди медии?
– Когато излезе моят роман и бях в България за неговото представяне, читателите също ми задаваха този въпрос. Аз работя в лява медия откакто се помня. Затова този процес не е нещо ново за нас, ние сме длъжни да бъдем смели. Спрямо ляво настроените хора винаги имаше натиск.
– Има ли твои колеги, от Джумхуриет, които нито си чула, нито си видяла от момента, в който бяха арестувани?
– Срещам се с моите колеги от "Джумхуриет", някои от които бяха задържани и освободени, а други – останаха в ареста. Срещам се и със съпругите на онези, които са в ареста. Понякога те са много обнадеждени, а в други случаи губят надежда, особено когато наблюдават последните управленски практики.
Последните практики са тревожни с оглед на това, че има много произволни решения. Аз много често се срещам със съпругата на единия от арестуваните ми колеги и виждам, че тя понякога е много оптимистична, но има и моменти, в които губи своя оптимизъм.
Защото тя вижда колко са произволни решенията и как те се взимат на политическо ниво и с течение на времето вярата на хората в правосъдието намалява. Следователно, те сега се намират в период, в който са загубили надежда, защото въпреки че инициираният от Кълъчдароглу Поход на справедливостта е силно аргументиран, хората са уплашени от практиките и действията на властта, които се случват напълно произволно.
– Мелтем, ако имаш възможност да направиш интервю с Реджеп Ердоган с кой въпрос ще започнеш?
– Никога не съм се замисляла над този въпрос. Може би щях да го попитам: "Вие ли променихте Турция, или Турция промени – Вас?" Защото в началото на политическата си кариера Реджеп Таийп Ердоган имаше образа на лидер, който е прегърнал принципите на демокрацията, той получи подкрепата на много различни обществени слоеве, но сега той е фигура, която плаши всички ни и от която всички се страхуваме. Ето защо бих го попитала: "Турция ли промени Вас, дълбоката държава на Турция ли Ви промени, или Вие променихте Турция?"
– Благодаря ти, Мелтем, ти си изключително вдъхновяваща и смела жена.
– И аз благодаря.
