Хората в Турция се страхуват да говорят, защото веднага може да им бъде оказан натиск, могат да бъдат взети мерки спрямо тях и семействата им. Това каза в интервю пред специалния пратеник на bTV Стоян Георгиев в Турция университетският преподавател Росен Димов.
Не само тези десетки хиляди, които бяха задържани и уволнени в последните дни, са преките жертви. Помислете за семействата им, допълни Димов.
Каква е Турция след опита за военен преврат - има ли страх, потъва ли все повече южната ни съседка в крайноконсервативната идеология и какво се случва с хората, които не подкрепят политиката на Ердоган – вижте цялото интервю:
Какво се случи през последните дни в Турция, вие какво видяхте?
Неспокойно е, аз преживях съботната вечер. Лично в моя квартал, който е съвсем до университета, светски, европейски квартал, с много млади хора. До 7.30 часа сутринта имаше стрелба, над главата ми прелитаха свръхзвукови самолети, видях танкове, бомби, чух ги. Оцелях и в момента съм по-тих от водата на улицата, защото ако вие говорите турски и ви заговорят на улицата, веднага ще ви питат: Каква е позицията ви по последните събития, коя страна бихте взели?. Ако отговорите по един начин, неприет за мнозинството тук, които вярват, че това е било победа на демокрацията, може да ви коства дори живота. Може да бъдете пребит, може да бъдете убит. Има много случаи на саморазправа в последните дни. Полицията се фокусира върху залавянето на организаторите на преврата и техните съмишленици и съратници, вместо да влага усилия в намаляване на тази битова, улична престъпност, хулиганство, в което всеки един, който има различно мнение или който по някаква причина изглежда, че е от страната на опозиционерите, на превратаджиите, може да бъде пребит на улицата.
Какъв е профилът на хората, които не са приети в последните дни?
Много от хората, които не са приети в последните дни, изповядват някои от ценностите на държавността, секуларизма, на това, че има нужда от дълбока промяна в Турция. Точно тези хора в последните дни са преследвани, защото някои от тезите им наподобяват тези, на хората, организирали преврата. А тези, които казват, че превратът е трябвало да се случи, се позовават на Конституцията и казват - в името на светския характер на държавата. Мишена могат да бъдат и обикновени хора, които са просто секуларисти.
Кои са повече в Турция – ислямизираното население или това, което иска да живее по начин, който ние приемаме за нормален?
В България нормалното и това в Турция са две различни понятия. Тук на последните избори много ясно се показва, че водеща е Партията на справедливостта. В същото време президентът взе мнозинство. Това показва ясно тенденцията към консерватизъм с навлизаща религия и ценности на дълбоките пластове и в обучението, което показва, че това са дългосрочни мерки, които целят създаването на един електорат, който дългосрочно ще гласува за увеличаване на влиянието на точно тази група от консервативни сили в обществото.
Вярвате ли, че е съвместима една религиозна дълбоко консервативна ислямска страна и демокрацията такава, каквато я познаваме ние?
Ако отидете по-надълбоко в Анадола, ще видите една картина, която показва, че тези хора действително си искат такъв ред на устройство и управление на държавата.
Защо се страхуват хората?
Хората се страхуват, защото са местни и спрямо тях веднага може да бъде оказан натиск. Могат да бъдат взети мерки спрямо тях и семействата им. Трябва да кажа това, защото не само тези десетки хиляди, които бяха задържани и уволнени в последните дни, са преките жертви. Помислете за семействата им. Законите позволяват в такъв извънреден режим, дори в публикация в социалните мрежи, дори и в едно изказване на улицата, да бъдат взети мерки на арест, задържане и ако се случи така, че съответният инакомислещ, който повтаря някоя от тезите на организиралите преврата, работи в държавна институция, веднага ще загуби работата си.
Остана ли място за друго мнение в Турция?
Вярвам, че има хора, които продължават да бъдат критични, макар и да бъдат малко. В моето обкръжение имам немалко приятели турци от различни поколения, които не се страхуват да си изкажат мнението въпреки възможните рискове за тях и за близките им. Много хора вече обмислят и напускане на държавата, и сезиране на европейските институции, които контролират Турция. Така че в един момент ще има мерки за контрабаланс.
Как си обяснявате тази екзалтация, тази радост, която хората демонстрират по цяла нощ по улиците, при положение че вече няма друга гледна точка? На кое точно се радват?
Точно на това се радват. На победата.
Изборът да избереш да не избираш. Това демокрация ли е?
Това е съзнателен избор – да останеш без собствен избор. В България възпитаваме все пак някакво критично отношение още от училище, но тук, когато попаднат в университетите, включително и мои студенти, просто се страхуват да изкажат различно мнение, защото трябва да са в стадото, за да не си навлекат проблеми и да не страдат. Това е втълпявано с десетки години. С навлизането на тази консервативност все повече в образованието, уволняването на декани, университетски преподаватели, учители, тези процеси ще станат все по-дълбоки и все по-малко критична маса ще има от следващите поколения млади хора, ако естествено няма обрат в посоката на управление.
