Статутът на търговска сила на Великобритания стана един от най-спорните въпроси в предстоящия референдум за членството на страната в Европейския съюз на 23 юни.
Несигурната перспектива за износителите и последиците за инвестициите във Великобритания са източник на голяма част от изнервеността на финансовите пазари, където лирата рязко отслабна.
Участниците в кампанията „Вътре”, начело с премиера Дейвид Камерън, предупреждават, че британската икономика ще пострада, ако загуби свободния си достъп до единния пазар на ЕС с над 500 млн. потребители.
На Великобритания ще ѝ липсва преговорна сила за всяка нова сделка, твърдят привържениците на съюза, тъй като 44% от износа ѝ отива към Европа. Вносът ѝ от ЕС е само 8%.
Участващите в кампанията „Вън” пък казват, че ЕС би се споразумял с Великобритания поради значението ѝ на износен пазар. Те също така са на мнение, че Великобритания би сключила сделки и с други държави, САЩ и Канада например, по-бързо, отколкото ЕС със своите 28 членки и техните различни приоритети.
Ето и различните търговски варианти за Великобритания в случай на т. нар. „брекзит” (станалото популярно наименование за излизане от ЕС, получено от думите „британски” и „изход”).
Вариант „Канада”
Много поддръжници на брекзита, сред които и бившият кмет на Лондон Борис Джонсън, се позовават на неотдавна договореното споразумение между Канада и ЕС като възможен модел за Великобритания след напускане на блока.
При модела „Канада” на Великобритания вече не би ѝ се налагало да допуска работници от съюза или да внася пари в бюджета му – две непопулярни изисквания сред гласоподавателите.
Само че сделката с Канада, чието договаряне отне над едно десетилетие, включва само частично отваряне на пазара на услуги, които са 80% от британската икономика.
Банките не биха имали същия вид достъп до ЕС, който имат сега.
Финансовият министър Джордж Озбърн твърди, че при такова споразумение до 2030 година икономиката на Великобритания ще бъде с 6,2 % по-малка, отколкото ако остане в ЕС.
Вариант „Норвегия”
Норвегия има търговско споразумение, което ѝ дава достъп до единния пазар, като част от Европейската икономическа зона. Една такава сделка би позволила на банките с централи във Великобритания да продължат да правят бизнес в ЕС.
Норвегия обаче приема свободното движение на граждани на ЕС и плаща в общностния бюджет вноска, която измерена на човек е голяма колкото британската – две от нещата, срещу които най-много негодуват поддръжниците на лагера „Вън”.
Норвегия трябва също да се съобразява с правилата и регулацията на единния европейски пазар, без да има думата при изготвянето им.
Вариант „Швейцария”
Швейцария има двустранни споразумения с ЕС, които ѝ осигуряват достъп до части от единния пазар в замяна на такса, но няма правото да предоставя трансгранични финансови услуги. Големите швейцарски банки са основали подразделения в страни от ЕС, увеличавайки разходите си.
Страната приема правилата на ЕС в областите, в които има достъп до общия пазар, както и свободното движение на гражданите на съюза, макар вот в подкрепа на ограничения, на референдум през 2014 г., да изложи на опасност икономически връзки между Швейцария и ЕС.
Специфично за Великобритания споразумение
Подкрепящите брекзита казват, че германските износители на автомобили или френските винопроизводители биха оказали натиск на столиците си да се договорят с Великобритания, вместо да я наказват за това, че е напуснала.
Само че ако цената на широко споразумение е продължаване на свободното движение на хора и вноски в бюджета, може да бъде сключена по-малко амбициозна сделка.
Британският министър на правосъдието и поддръжник на излизането от ЕС Майкъл Гоув е на мнение, че Великобритания би могла да постигне споразумение със Съюза, подобно на сключеното с Босна, Сърбия, Албания и Украйна.
Подкрепящите оставане в ЕС излизат с аргумента, че такива сделки не са модел за много по-голямата британска икономика и не покриват нетарифни ограничения като стандартите.
Германският финансов министър Волфганг Шойбле заяви на 10 юни, че ако напусне ЕС, Великобритания няма да може да продължи да се възползва от единния пазар като Норвегия или Швейцария.
Вариант СТО
Ако не може да постигне сделка, Великобритания би могла да прибегне до правилата на Световната търговска организация (СТО), за да уреди отношенията си с ЕС.
Онези, които подкрепят кампанията „Вън”, изтъкват, че вносните мита за повечето стоки, търгувани между богатите икономики, са сведени до много ниски равнища.
ЕС обаче има по-високи мита за някои стоки, включително мито от близо 10% върху автомобилите – сектор, за който във Великобритания работят около 800 000 души. Едностранното намаляване на митата би изправило някои отрасли пред яростна конкуренция.
Нещо повече, СТО все още не е отворила значително глобалната търговия на услуги. Британският износ би се сблъскал с нетарифни бариери като правила за произход и друг вид бюрокрация.
Шефът на СТО Роберту Азеведу е казвал, че на Великобритания може да са ѝ нужни няколко години, за да предоговори отношенията си другите членове на организацията.
Останалата част от света
"Солова" Великобритания би се опитала да сключи свои собствени търговски споразумения със страни извън ЕС, включително над 50, които имат такива сделки с блока. Лагерът „Вън” твърди, че тя ще се съсредоточи върху големи пазари, с които ЕС в момента няма споразумение, като например САЩ и Китай.
През април обаче президентът на САЩ Барак Обама каза, че ако излезе от ЕС, Великобритания би отишла „накрая на опашката” в търговските преговори със САЩ.
Съединените щати и Европейският съюз се опитват да договорят широкообхватно търговско и инвестиционно споразумение.
Възможни последици за България
Ако Великобритания излезе от Европейския съюз, българите няма да имат достъп до пазара на труда в страната. Достъпен ще е само за квалифицирани работници. Дори и крайните националисти в Англия казват, че работещите в момента легално българи ще останат в страната – ще получат работни визи.
Английските туристи в България са 250 хил. на година – евентуален брекзит” ще има голямо отражение върху пътуването на англичаните. Това ще се отрази и на нашия туристически бранш.
