Широкоизвестен факт е, че начинът на живот на политиците е доста по-различен от този на електората им. Нещата не стоят така в Уругвай. Президентът на страната Хосе Мухика живее в порутена ферма и дарява по-голямата част от заплатата си.
Прането на държавния глава виси на простор пред дома му. Водата, която ползва семейството му, е от кладенец в двора, обрасъл с трева. Само двама полицаи и трикрако куче на име Мануела пазят президента.
Хосе Мухика (77 г.) е отхвърлил луксозната къща, която държавата предлага на своите лидери, и предпочел да се установи във фермата на жена си, която се намира извън столицата Монтевидео. Президентът и първата дама обработват земята си сами и отглеждат цветя.
Аскетичният „лайфстайл”, както и фактът, че Мухика дарява 90% от месечната си заплата за благотворителност (около 12 000 долара), са му донесли званието „най-бедният президент в света”.
Дори да изглежда ексцентричен, този избор е направен съзнателно от самия държавен глава.
„През по-голямата част от живота си съм живял точно така”, признава той, седейки на стар стол в градината си. ”Мога да живея добре с това, което имам”, категоричен е Мухика.
Даренията му за бедни и малки предприемачи го оставят с месечен доход от около 775 долара. Толкова получава и средностатистическият уругвайски гражданин.
Богатството на президента е „Фолксваген Бийтъл”, модел 1987 г. В данъчната декларация на Мухика от 2010 г. „имането” му е оценено на 1800 долара. Това е стойността на автомобила му. Същата година към имотите му са добавени и половината от активите на съпругата му – земи, трактор и къща, който възлизат на около 215 000 долара.
Въпреки това, имуществото на Мухика все още представлява около 2/3 от декларираното богатство на вицепрезидента на страната и 1/3 от това на предшественика му на президентския пост.
Хосе Мухика е избран през 2009 г. Той е прекарал 60-те и 70-те години в партизанското движение Тупамарос, вдъхновено от кубинската революция. Той е прострелван 6 пъти и е прекарал 14 години в затвора. По-голямата част от наказанията си Мухика е изтърпял при строг режим и изолация. Освободен е през 1985 г., когато Уругвай отново става демократична страна.
„Наричат ме най-бедния президент, но аз не се чувствам беден. Бедните хора са тези, които работят усилено, за да достигнат скъп начин на живот. Те винаги искат още и още”, казва Мухика. „Ако нямаш много вещи, няма нужда да работиш цял живот като роб, за да ги поддържаш”, добавя той.
Според уругвайският президент повечето световни лидери имат „сляпа мания да постигат растеж чрез консумиране, сякаш иначе би дошъл краят на света”.
Въпреки че много уругвайски граждани симпатизират на Мухика заради начина му на живот, той често е критикуван. Опозицията твърди, че икономиката на страната е в застой. Някои от решенията на президента също бяха остро критикувани. За разлика от предшественика си, той не наложи вето на решението абортите да се извърват до 12 седмици след забременяването. Мухика подкрепя и дебата за легализирането на канабиса в Уругвай.
„Употребата на канабис не е най-притеснителното нещо. Търговията с наркотици е по-опасна”, казва 77-годишният президент.
*Текстът е по материал на Би Би Си.
