В Македония се провежда втория тур на президентския вот, успоредно с предсрочни парламентарни избори. Това ще бъдат петите поред президентски избори и третите предсрочни парламентарни избори в Македония. Очаква се днешното гласуване да затвърди позициите на консерваторите в управлението на страната.
Право на глас имат 1,7 милиона македонски граждани. Те избират между 14 партии и коалиции кой ще влезе в следващия парламент.
За президент ще бъде избран кандидатът, който спечели повече гласове при условие, че гласуват най-малко 40% от всички избиратели. Фаворит за поста според социологическите проучвания е Георге Иванов срещу кандидата на опозиционния Социалдемократически съюз (СДСМ) Стево Пендаровски.
Предварителните допитвания дават значителна преднина на досегашния президент Георге Иванов и за управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ. Очаква се те да вземат 62 от общо 123 места в парламента, което ще позволи на премиера Никола Груевски да си осигури трети мандат.
Според последното проучване на института „Димитрия Чуповски" ВМРО-ДПМНЕ ще спечели парламентарните избори с 28,4% и ще изпревари значително опозиционния СДСМ, който получава 14,1%. Албанската партия Демократичен съюз за интеграция, партньор в сега управляващата коалиция, получава 7,1%. Изборите ще бъдат проследени от над 9 900 македонски и 550 чуждестранни наблюдатели.
Избирателните секции са отворени между 7:00 и 19:00 часа, а Държавната изборна комисия ще обяви първите резултати от изборния процес до 12 часа след затварянето на секциите.
На парламентарните избори се състезават 1402 кандидати от пет коалиции и девет партии. Те се борят за 123 депутатски места. Страната е разделена на шест избирателни района, всеки от които ще излъчи 20 депутати. Гласоподавателите в чужбина имат право на глас от 2011 г. и ще изберат още трима депутати.
Доминацията на Груевски
Гласоподавателите в Македония вероятно ще дадат на премиера консерватор Никола Груевски трети мандат на днешните предсрочни парламентарни избори, коментира „Ройтерс”. С това те ще изберат относителна икономическа стабилност и ще пренебрегнат предупрежденията на опозицията за нарастващ авторитаризъм.
Груевски управлява малката бивша югославска република с население от 2 милиона души от 2006 г. насам в коалиция с партия Демократичен съюз за интеграция (ДСИ) от бивши етнически албанци.
„ВМРО и ДСИ все още имат подкрепата на масите, а опозицията се намира в хаос", казва високопоставен западен дипломат в столицата Скопие.
През осемте години управление на Груевски надеждите на балканската страна за присъединяване към Европейския съюз и НАТО бяха замразени заради дългогодишния спор със съседна Гърция за името на Македония. Това поведе партията му към националисткото дясно пространство. Посредством коалицията си с ДСИ Груевски до голяма степен овладя напрежението между славянското мнозинство на Македония и голямото етническо албанско малцинство, чийто бунт през 2001 г. постави страната на ръба на гражданска война.
Западните дипломати остават обезпокоени за състоянието на демокрацията и свободата на медиите. „Имаме сериозни притеснения относно свободата на словото. Автоцензурата е широкоразпространена заради нарастващия политически натиск, пред който са изправени журналистите. Собствениците на медии са силно обвързани с политиката", казва висш западен дипломат пред „Ройтерс”.
Македония остава една от най-бедните държави в Европа. Брутният вътрешен продукт на глава от населението е 35% от средната стойност за ЕС, средната месечна заплата се равнява на само 345 евро, а степента на безработица надвишава 28%. Правителството посочва обаче значителен икономически растеж, нисък публичен дълг и увеличение на чуждестранните инвестиции като доказателство за добро управление в регион, който е силно засегнат от кризата в еврозоната.
След лекия спад през 2012 г., през миналата година икономиката е нараснала с 3,1%, а през тази година се очаква да отбележи приблизително същия ръст. Преките чуждестранни инвестиции нараснаха от скромните 89,7 милиона долара на 334 милиона долара през 2013 г. главно в заводи за производство на автомобилни части.
„Не успяхме във всичко, което искахме, но показахме, че Македония може да отбелязва успехи", казва Груевски в платена публикация на цяла страница в почти всички ежедневници тази седмица.
Анализаторът Жидас Даскаловски от Центъра за изследване и развитие в Скопие смята, че новото правителство отново ще бъде съставено от ВМРО-ДПМНЕ и ДСИ и вероятно ще продължи същата икономическа политика и усилията за привличане на инвестиции.
Обикновените македонци очакват малка промяна към по-добро. „Правителството имаше своя шанс и не направи достатъчно. Проблемът е, че не виждам алтернатива в опозиционните партии. Ситуацията ще остане същата", казва Марина Босковска на пазара в Скопие.
Парламентарните избори в неделя, които съвпадат с балотажа на президентските избори, се провеждат около една година предсрочно. До тях се стигна след като коалиционните партньори не успяха да се споразумеят за един кандидат за президент.
Смята се, че президентът Георге Иванов, кандидатът на ВМРО-ДПМНЕ, ще спечели втори 5-годишен мандат на до голяма степен церемониалния пост. За много македонци Груевски представлява твърдата ръка в страна, която беше на прага на гражданска война през 2001 г. Тогава имаше сблъсъци между силите на правителството и етническите албанци, които настояваха за повече права за малцинствата и представителство, коментира „Ройтерс”.
Западната дипломация прекрати сблъсъците, а бунтовниците влязоха в политиката. Македония обеща интеграция в НАТО и ЕС, подобно на останалата част от бивша Югославия, а през 2005 г. стана официален кандидат за членство в ЕС. Гърция блокира присъединяването към НАТО и започването на преговори за членство в ЕС, докато не бъде намерено решение за името на Македония. Такова име носи и провинция в северната част на Гърция. Гърция обвинява славянските македонци в кражба на историята й.
Пренебрегвайки гърците, Груевски започна амбициозна и скъпа промяна на централната част на Скопие, част от която е гигантската бронзова статуя на Александър Велики, яхнал кон.
