Кандидатът за президент на Австрия от крайната десница Норберт Хофер и неговият опонент и бивш лидер на Зелените Александер ван дер Белен продължават да имат равни шансове за президентския пост. Двамата са с изравнени резултати от по 50% след края на втория тур на изборите в страната.
Непреброени остават само бюлетините, изпратени по пощата, които тази година представляват рекордните 14% от всички 6,4 млн. души с право на глас в страната.
Според анализатори тези 900 хил. бюлетини ще трябва да решат бъдещето на австрийския президент.
Избирането на един от двамата кандидати – Хофер от антиимигрантската крайнодясна Партия на свободата и Ван дер Белен, който е бивш лидер на Зелените, означава, че за първи път от 1945 г. президентът няма да е от една от двете водещи партии в Австрия.
Тежката загуба на управляващите
Досега Социалдемократическата партия и нейните дясноцентристки коалиционни партньори от Народната партия доминираха политическия живот в Австрия. На първия тур на президентските избори на 24 април обаче техните кандидати се представиха зле, като останаха на четвърто и пето място с едва 11% от подкрепата на избирателите.
Двете партии не само бяха изхвърлени от вота, но получиха и най-лошите си резултати досега.
Това потвърждава настъпилата през последните години политическа трансформация на австрийското общество – последица от загубата на доверие сред населението към сформираните от двете партии коалиционни правителства заради неизпълнени обещания и нерешителни и непоследователни действия по време на миграционната криза, от което се възползваха десните сили.
При победа на крайнодесния кандидат Хофер в нова политическа реалност ще бъде не само Австрия, но и цяла Европа, тъй като след края на Втората световна война нито веднъж на президентското кресло на страна членка на ЕС не е сядал крайнодесен политик. Такъв изход ще се превърне в сериозен сигнал за десните партии в други европейски страни.
Триумфът на Хофер
На първия тур на изборите Хофер завърши на първо място с 35% от гласовете. Тази победа доведе и до оставката на австрийския канцлер Вернер Файман на 9 май. На негово място беше назначен началникът на железниците Кристиан Керн, който разполага с две години, за да засили позициите на управляващите, преди следващите парламентарни избори.
След края на Втората световна война държавният глава на Австрия има предимно церемониална роля. Въпреки това изборът както на Хофер, така и на Ван дер Белен, би могъл да разклати политическия живот в страната, най-вече заради възможността да се възползват от неприлаганото досега правомощие на президента да разпуска парламента или да уволни правителството.
Това не е първият път, в който Партията на свободата създава трусове в австрийската политика. През 2000 г. партията влезе в коалиция с Народната партия, а резултатът беше международна изолация за Виена. По това време лидер на партията беше Йорг Хайдер, който влезе в новините с позитивното си мнение за политиките на заетост на СС – елитните военни части на нацистка Германия. Според анализатори обаче този път може да има по-малко негативни реакции при евентуална победа на крайната десница, най-вече заради повишаващата се подкрепа за популистките партии и в други европейски държави.
