Полулистките партии - леви и десни, проруски настроени, постигнаха много добри резултати на изборите за Европейски парламент миналия май, заемайки една четвърт от местата в него. Това събуди страхове от последователността, с която се формира проруски блок в Страсбург. Така започва статия в The Economist, озаглавена „В джоба на Кремъл: Европейската подкрепа за Русия”.
В текста като „разклонение” на руското влияние в България е добавена и българската „Атака” на Волен Сидеров. Тук трябва да се отбележи, че именно лидерът на националистите е един от „мегафоните” на проруски идеи в политиката у нас. Нещо повече – стъпвайки на патриотизма, Сидеров тежко експлоатира „приноса на братушките” към историята на България.
The Economist развива тезата „руски пари срещу политическа подкрепа”, макар че по-долу в текста ще стане ясно, че пряко финансиране на партии от страна на Кремъл е трудно доказуемо. Трябва да припомним обаче, че Волен Сидеров отиде на крака на 60-ия рожден ден на Владимир Путин в Москва през 2012 година. Германската преса пък го нарича директно „човекът на Путин в София”.
Изданието дава и други примери за европейска подкрепа на Москва, осигурен от „джоба на Кремъл”.
Управляващата в Гърция радикална левица СИРИЗА усилено клони към Русия. На 11 февруари новият външен министър Никос Коциас замина за Москва и това беше първата европейска столица, извън страните от ЕС, която посети. СИРИЗА стои хладнокръвно по отношение на санкциите срещу Русия и се противопоставя на разширяването им.
Интересно беше изказването от преди няколко дни на бившия телевизионен водещ и настоящ евродепутат Николай Бареков, който обяви пред bTV, че е фен на СИРИЗА, но едновременно с това е реформатор.
Друга лява партия, която е водеща според социолозите в Европа, е испанската „Подемос”, която изданието нарича „проруско парвеню”. Нейните лидери обвиниха Запада в двойни стандарти, когато става въпрос за Русия.
Френският Национален фронт – водещата дясна националистическа партия, открито адмирира руския президент Владимир Путин. Лидерът Марин льо Пен вече пътува няколко пъти до Москва. Партията прие 9,4 милиона евро заем от Първа Чешко-Руска банка –кредито, който има косвени връзки с Кремъл. Твърди се, че това е първият транш от общо 40 милиона евро. Льо Пен обясни, че подобна сума ѝ е била отказана от западните банки.
Унгарската крайнодясна партия "Йобик", която спечели 20% от гласовете на парламентарните избори през април миналата година, също се причислява към формациите с проруски уклон. През 2013 година нейният лидер описа Русия като пазител на европейското наследство и отбеляза контраста ѝ с „коварния” Европейски съюз. Най-противоречивата фигура в нея Бела Ковач, който е член на Европейския парламент, лобира в ползва руските интереси и подкрепи инвазията в Крим. Управляващата партия в Унгария „Фидес” – преди яростен антикомунистически стожер, сега култивира близки връзки с Русия.
Съществуват и слухове, малко от тях потвърдени, за руска подкрепа към британски и италиански партии, включително анти-ЕС Партията за независимост на Великобритания. Председателят Найджъл Фараж нарече Путин „лидерът, който уважавам най-много”.
Няма достатъчно доказателства, че популистките партии в Европа оперират с руски пари. Политическият експерт Антон Шехостов коментира пред The Economist, че заемът на Националния фронт във Франция е по-скоро изключение от правилото. Той изтъква факта, че Кремъл предпочита да подпомага финансово определени политически фигури, а не цели партии.
В статия на британския „Телеграф” от днес също се обяснява как Владимир Путин изгражда мрежа на подкрепа, разширявайки нейния обхват извън Европа.
Кремъл скрепява връзките си със Северна Корея в продължение на години, като опит да „натрие носа” на Запада. Усилията на Русия в тази посока обаче се засилиха значително през последната година заради кризата в Източна Украйна, пише изданието. През януари Москва потвърди, че лидерът Ким Чен-ун ще присъства на празненствата по повод Деня на победата на „Червения площад” на 9 май.
Русия е основният международен стълб на подкрепа за Башар Асад в Сирия, а Западът неколкократно заяви, че Владимир Путин снабдява режима му с оръжия. По-рано този месец руският президент поднови критиките си към американските нападения, насочени срещу цели на „Ислямска държава” в Сирия, обявявайки, че те трябва да бъдат извършвани с позволението на Дамаск.
Венецуела е главен купувач на руски оръжия и признава отцепилите се проруските територии като Абхазия и Южна Осетия в Грузия. Москва отговори на това признание, като инвестира милиарди долари във венецуелски петролни проекти. Владимир Путин дори подари на покойния лидер Уго Чавес кученце.
В тази връзка може да припомним още нещо – като премиер за първи път Бойко Борисов също подари на Владимир Путин кученце. Жестът далеч надхвърля дипломатическата куртоазия, предвид факта, че от световните лидери, посетили България, руският президент единствен си е тръгвал с жив подарък от страната.
