След атомната бомба в Хирошима, хората казали, че ще са нужни поне 75 години, докато дърветата отново цъфнат. Дърветата цъфнали следващата пролет – знак, който донесъл надежда за бъдещето на града.
Днес, 75 години по-късно, някои от световните сили все още отказват да подпишат договор за ядрено разоръжаване – сякаш адската картина от първите и единствени атомни бомбардировки в историята започва да изчезва от колективната памет.
Днес малкото оцелели от сутрините на 6 и 9 август продължават с мъка да си спомнят за ужасите от 1945 г., но и да преследват своята цел – да споделят историите си. Средната възраст на хибакуша, както в Япония наричат оцелелите, е 83 години.
С всяка изминала година остават все по-малко от тях, за да разказват и да напомнят на бъдещите поколения това, което не бива да се повтори.
Аз ли убих тези хора?
За ужаса от бомбардировките си спомня Кейко Огура, която е била само на осем години в злощастното утро. Когато американският бомбардировач B-29 „Енола Гей“ хвърля над Хирошима атомната бомба „Малчугана“, Огура играе пред дома си. Пред „Гардиън“ тя разказва за силата на избухването, което я поваля на земята, а след това и за тишината и мрака, които обгърнали града.
„Не знаех какво да правя, освен просто да седя приклекнала до земята. Единственото, което чувах, беше плачът на малкия ми брат.“, спомня си възрастната жена.
През 1945 г. Хирошима е бил дом на 350 000 души, но 80 000 от тях загиват на място когато „Малчугана“ се спуска в 8:15ч сутринта на 6 август. До края на същата година броят на жертвите нараства до близо половината население – 140 000, които се разболяват заради радиацията.
Огура си спомня, че вечерта в същия ден хората от центъра на града се връщали към домовете си силно обгорени и изнемощели. Когато дала вода на двама от тях, гледала в ужас как те припадат и загиват на място докато я пият. Незнаейки, че е опасно да се дава вода на хора в подобно състояние, тя живеела с вината в себе си за смъртта им в продължение на 10 години.
Ядрените оръжия нямат място на света
Едва 136 700 са хората хибакуша, оцелели след бомбардировките в Хирошима и Нагасаки. Много от тях се страхуват, че когато напуснат този свят, няма да кой да разказва техните истории и да насърчава японските и чуждестранни власти да се борят за ядрено разоръжаване.
Рейко Хада е едва 9-годишна когато втората атомна бомба - „Дебелака“ е пусната над Нагасаки в 11:02ч на 9 август. Хада има късмета да бъде предпазена от удара благодарение на релефа на града (Нагасаки, за разлика от Хирошима, има няколко хълма – б.р.), но когато хора от другата страна на билото прииждат към нейния квартал, тя също става свидетел на последиците от удара. „Хората бяха с изскочили очи, разрошена коса, почти голи и със силно обгоряла кожа, която висеше от телата им“, спомня си тя пред BBC.
Рейко се надява бъдещите поколения никога да не преживяват подобно нещо. Ядрените оръжия не заслужават своето място в света на хората, смята тя. „Хората са тези, които създават мира. Дори и да живеем в различни държави и да говорим различни езици, желанието ни за мир е едно и също.“
Ще ни се случат ли хиляди Хирошими?
Световният ядрен арсенал сравнително е намалил своя брой от 70 300 атомни устройства по време на апогея на Студената война, смята Федерацията на американските учени. Въпреки това, в последно време светът прави крачка назад, в готовност са над 13 700 съществуващи ядрени глави.
Наскоро американският президент Доналд Тръмп отказа да продължи Договора за ядрените оръжия със среден обсег и се поколеба да продължи новият стратегически договор с Русия за намаляване броя на оръжията, докато Китай не се присъедини към пакта.
Дерил Кимбъл, изпълнителен директор на Асоциацията на контрол на въоръжаването в във Вашингтон, споделя пред Си Би Си, че ако Тръмп не приеме предложението на Русия за удължаване на договора, светът рискува да изпадне в период на неконтролируема ядрена надпревара във въоръжаването, мащабът на която не сме виждали от десетилетия.
