Когато имаш властта да определяш съдбата на страната си, какво ще направиш? Какво ще се случи с Германия? Ти си канцлер!
Какво е да си канцлер, когато Гърция e във финансов срив, в Украйна се водят сражения, а Европа преживява най-голямата си бежанска криза?
Този въпрос задава предаването „Галилео” на германската телевизия „Про Зибен” (Pro7).
„Искахме да покажем и колко е трудно да се взимат решения, защото винаги има поне две страни. Хубавото на проекта беше, че всеки можеше да види какво се случва когато вземеш едно или друго решение”, казва Фредерик Фихтнер, заместник-главен редактор на „Галилео”.
Предаването е интерактивно. В него зрителят е основната фигура. Той определя какво решение да взема „Меркел” и вижда изборът му до какъв сценарий води.
„Няма правилни и неправилни решения, а такива, които отиват в една посока и последиците са едни, и други, които са в друга посока и недоволните са други. Всяко решение има последици – това искахме да покажем: Колко е трудно да управляваш като канцлер”, обясни Фихтнер.
На 24 септември в политическия маратон на 42 партии германците избраха нов парламент и така отново определиха кой ще бъде следващият канцлер.
Вотът им нареди новия Бундестаг. Той ще бъде най-шареният в историята на Федералната република. За първи път в пленарната зала ще влязат 709 депутати от седем партии – от крайно леви до крайно десни.
Германците за четвърти път дадоха своя глас за Ангела Меркел, макар и не толкова убедително колкото преди четири години. В изборната нощ християндемократите празнуваха. След Хелмут Кол Меркел е на път да стане най-дълго управляващия лидер в Германия.
Скучна предизборна кампания. Предвидима победа на Меркел. Очаквана изненада, че крайнодясна партия влиза Бундестага.
„Алтернатива за Германия” все пак предизвикаха политическо неспокойство, защото вотът определи тя да бъде третата политическа сила в парламента.
На другия ден – първите заглавия на вестниците: от „Горчива победа” и „Политически трусове” до „Десен грохот”.
В редакцията на „Тагесшпигел” политическите новини часове след вота изобилстват – крайнодесните се разцепват, а първите сигнали на партиите за диалог за нов кабинет са противоречиви.
„В другите западни държави още преди години националистически и крайно десни партии влязоха в парламентите, само тук в Германия не бяха представени. „Алтернатива за Германия” бе в някои местни парламента в източните провинции и сега това, което се случи е следваща стъпка – да влезе и във федералния парламент. Това, че взе 13% разбира се поражда неспокойство. Но партията не е предпочитана заради различна програма, а заради говоренето на другите партии срещу нея. Това ядоса някои гласоподаватели” коментира Йохим Хубер, журналист във вестник „Тагесшпигел”.
„Алтернатива за Германия” е основана преди 4 години в разгара на финансовата криза в Европа. На предишни вот за малко не успя да влезе в парламента.
От „сбогом на еврото” и „не на ЕС” преди 4 години, сега популистите заложиха на политика: „Бикини срещу бурки” и „ислямът не е за Германия”.
15% - 60% от гласувалите казват, че са го направили, защото са разочаровани от черно-червената коалиция. Другите 40% са избрали „Алтернатива за Германия” по убеждение. Т.е. популистите имат голям проблем, защото трябва да изпълнят очакванията на разочарованите от другите партии. А останалите партии имат предизвикателството да си върнат огорчените привърженици. Играта едва сега започва и въобще не е предрешена”, казва още Хубер.
Провинция Бранденбург наричат първата крепост на „Алтернатива за Германия”. Тук за първи път партията влиза в местния парламент през 2014 г. Основен кандидат за Бундестага в тази провинция е юристът Александър Гауланд, водеща фигура в партията.
20 години от политическата си кариера той е християндемократ като Меркел. Заема високи управленски постове в Християндемократическия съюз и е определян като един от стратезите им. Познава партийната „кухня” отвътре. Когато се установява в Потсдам, издава вестник „Меркише алгемайне”.
През 2014 г. сменя курса и е сред основателите на новата алтернативна партия.
Гауланд обича да провокира. В предизборната кампания поиска турското малцинство да бъде върнато в Анадола, както и похвали действията на германските войници по Втората световна война.
В източните провинции партията зае второ място по вот, а в Саксония дори стана първа политическа сила.
В Бранденбург живее и семейството на Радко Долджев. Повече от 20 години българинът следи политическите процеси в страната. Разказва, че в източните провинции особено популярна доскоро е крайнодясната националистическа партия, която преди няколко месеца бе обявена да противоконституционна.
„Бранденбург е известен с дясна настройка. Предполагам, че голяма част от НДП, която беше забранена, сега са в АФД. „Алтернатива за Германия” профилира с бежанците. И печели много привърженици. Според мен те нямат конкретен план как ще се развиват след това по икономически и социални теми. Залагат основно на проблема с бежанците и това, че Меркел не е успяла да реши този проблем”, смята Радко Долджев.
Радко казва, че местните са подозрителни към чужденците, но само докато ги опознаят.
Малкият Истанбул така наричат квартал „Кройцберг”. В него живее голяма част от турската общност в Берлин. Тя е най-ухажвана от социалдемократите и Зелените.
Мурад е роден и израснал в Берлин, но казва, че е от Анадола. Отказва да гласува на тези избори и уточнява: „Ако някой иска в една европейска държава хората да отидат да гласуват, тогава трябва така да се подготви, че народът да има причина да го направи”.
В тази изборна кампания отношенията с Турция бяха най-често коментираната тема от политиците, но и от жителите на „Кройцберг”.
На парламентарния вот много жители на „Кройберг” не отидоха до урните.
Една от причините е ТВ дуел между двамата основни претенденти за канцлерския пост. В него Мартин Шулц поиска Брюксел да спре преговорите с Анкара. Същата позиция заемат и либералите. Срещу исляма като религия лозунги пък издигнаха популистите.
Преди година дипломатическите отношения между Берлин и Анкара охладняха. Тонът се изостри и дори си стигна до арести. Над 50 германски граждани са в Турция зад решетките. Сред тях журналисти и активисти на правозащитни организации.
В последната седмица преди вота Меркел даде първата си пресконференция за деца. Почти всички на възраст по-малка от годините на нейното управление.
В два от мандатите си Меркел успя да намери подкрепа от основните си опоненти – социалдемократите и да управляват заедно. Но нов трети кабинет на „Голяма коалиция” няма да има.
Заговори се за коалиция „Ямайка” между консерваторите, либералите и Зелените.
„Тези три партии досега никога не са управлявали заедно и са много различни. Всеки ще се опита заема своята позиция, но трябва да функционират и като трио. Либералите поставят под въпрос германско-френския мост и отношенията между президента Макрон и канцлера Меркел. Но когато са били част от управлението и обикновено държат външното министерство, проевропейската политика винаги е била водеща и приоритетна за тях. Разбира се, може да има различни гледни точки, но за либералите ще бъде важен основния курс: Да заздравим Европа без да фаворизираме определени държави – това е изводът от брекзит”, коментира Хубер от „Тагесшпигел”.
Френският президент Емануел Макрон е първият, който поздрави Меркел за победата.
Френският журналист Паскал Тибо отразява политическите процеси между Германия и Франция от падането на Берлинската стена. Той прогнозира труден диалог между Берлин и Париж след изборите.
„Най-важното за Франция сега е: С кого ще управлява Меркел. В Париж са загрижени заради Свободните демократи независимо дали само в коалиция с християндемократите или и със Зелените, защото либералите са доста въздържани към реформи в Еврозоната, общ бюджет и европейски финансов министър. Това за Макрон ще е създаде трудност да наложи своите предложения за реформи и да получи подкрепата на Германия… Независимо кой ще управлява в Германия за Макрон няма да е лесно, защото дори в партията на християндемократите не всички се особено ентусиазирани от неговите предложения”, смята Паскал Тибо.
Два дни след изборите в Германия от трибуната на Сорбоната Макрон обяви реформи в Европа. След още два дни Меркел принципно ги подкрепи. Но ще има дебат по детайлите.
Макрон има нужда от Меркел, за да убеди останалите европейски лидери в плановете си.
Дебатът за Европа ще е интензивен догодина, когато България председателства Европейския съвет.
Какво се случва в Берлин наблюдава и кореспондентът на най-големия японски вестник – Язуру Такано, кореспондент на вестник „Асахи Шимбун”.
„Ако погледнете членовете на Г-7, Меркел е може би е лидерът на истинския Западен свят. Погледнете към Тръмп – Америка става по-слаба. Ако погледнете към Лондон, Великобритания – сега те напускат Европейския съюз. Така че Меркел е единственият лидер, който в този момент води Западния свят… Макро все още е нов и твърде млад. Меркел има вече 12 години опит. Тя е принудена да играе важна роля в Европа”, коментира Такано.
Когато американският президент Тръмп поздрави Меркел за победата, двамата обсъждат напрежението на Корейския полуостров и Иран.
„Меркел каза преди дни, че е готова да участва в решаването на кризата там. Но тя все още не е готова за това. Ако се погледне модела/споразумението, което бе приложено към Иран, може би то може да се приложи и към Северна Корея. Но Америка каза, че не иска това. Няма да е лесно за Германия да участва в такива преговори. Но е интересно, че Меркел е готова да участва в решаването на този конфликт”, уточнява японският журналист.
За екипа на "Галилео" едно от най-големите предизвикателства е да намерят някой, който най-много прилича на Меркел.
„Дълго търсихме някой, който да прилича на Меркел. Накрая намерихме дама, която изглеждаше много идентично. За съжаление тя не говореше толкова добре като г-жа Меркел. Имаше полски акцент. Но когато само я видеха хората се обръщаха след нея, сочеха я, правеха си снимки с нея, защото си мислеха, че това е канцлерката”, разказва главният редактор на „Галилео” Фредерик Фихтнер.
