52% на 48% – с тази минимална разлика британците поискаха да излязат от Европейския съюз.
Година по-късно пак бяха призовани до урните – сигурна в резултата, три години преди предвиденото британският премиер Тереза Мей свика предсрочни парламентарни избори, за да увеличи властта си и да смаже опозицията на прага на преговорите по развода. Но се провали... И започна да реди правителство на малцинството. Опозицията поиска оставката ѝ, а докато Лондон се съвземаше от изборния хаос, песента „Лъжкиня, лъжкиня“ на местна ска банда, изобличаваща лъжите на Мей, оглави музикалните класации на Острова.
„Тук все още има много хора, които искат да са част от Общността. Има проблеми с Европа, всяка страна би го казала. Но има и толкова много положителни страни на това да си част от Европа. Това (брекзит) е връщане назад, идиотско е!“, смята Дейвид Уилкинсън, независим продуцент и режисьор, чийто последен, все още недовършен проект, е документалният филм „Пощенски картички от 48-те процента“ – тези, които все още искат да са част от ЕС.
Истинската заплаха е Великобритания и ЕС да не се споразумеят, коментира Иън Дънт. Той работи в коридорите на властта в Уестмистър. Главен редактор е на първата изцяло дигитална медия с пълен достъп до закритата секция на парламента и е автор на книгата „Брекзит – какво по дяволите става сега?“.
„Ако в края на март 2019 г. преговорите с ЕС се разпаднат без споразумение, последствията ще бъдат катастрофални за страната и ще нанесат щети и на Европа – изход, който никой не иска“, казва той.
Всичко това може да бъде преодоляно, смята Дънт – „с разумни преговори, с това хората да седнат и да направят болезнени компромиси един с друг и да излязат от преговорите еднакво нещастни от резултата“.
Истината е, че Великобритания тепърва ще се сблъска с може би най-важния избор – да контролира свободното движение на хора или да остане в единния пазар.
„Най-спорен е статутът на 1,2 млн. британски граждани, живеещи в ЕС, и 3,2 млн. граждани на Съюза, живеещи в Обединеното кралство. Министърът по брекзит Дейвид Дейвис възнамерява да изтъргува правата на едните за тези на другите“, пише Дънт в книгата си.
„Резултатите от изборите, за голямо съжаление, ще окажат влияние върху българската общност, която по наши данни наброява 200 хил. души. И респективно върху България, защото голяма част от българите подкрепят финансово роднините си у дома. Предполагам, че неминуемо ще бъдат въведени рестрикции върху гражданите на ЕС във Великобритания – те може би няма да имат право да работят, може би няма да имат право да останат“, коментира Нишан Джингозян, експерт по интеграцията в кметство Брент.
Според българския журналист Павел Гоневски „това, което може да се промени, е да има някакъв вид контрол, което е напълно оправдано. Не го казвам, защото имам нещо против движението на хора. Напротив. Аз самият съм се възползвал от свободното придвижване на хора. В същото време виждам и ми е ясно как не е от полза нито за Великобритания, Германия, нито за държавите, които се опразват от хора. Именно защото има разлика в равнището на развитие на държавите. Не казвам, че е лошо, просто има разлика. И тази разлика изразява това, че потокът е от една посока, че е единствено в една посока. Затова някакъв вид контрол, някакъв вид ограничение, но не в лошия смисъл на думата, не би бил негативен“.
„Имигрантите са наистина важни за британската икономика. Мисля, че имигрантите които вече са тук, ще могат да останат. Ще бъде много трудно да бъдат изгонени. Става въпрос за всички нови имигранти, които идват. Но също и тези, като моята дъщеря, която беше преместена в Холандия. И на нея ѝ харесва да работи там, а сега ще ѝ бъде забранено. Мисля, че тази забрана за движение ще бъде наистина нещо много лошо. Не само за бизнеса, но и за хората, родени тук, които искат да опознаят други страни“, смята Уилкинсън.
„В момента имиграцията е обвинявана за всичко във Великобритания, но фактът е, че тя прави Острова по-богат – казва и Дънт. – Възможно е да имаме преходна сделка с Европа, при която всичко да си продължи постарому, докато не приключат преговорите. Така формално ще бъдем извън ЕС, но на практика всичко ще си бъде същото за още няколко години, докато продължават преговорите. А другият изход е да нямаме такова споразумение, което означава, че ще имаме внезапен удар по нашите търговски договори. Стоките от Великобритания към Европа ще бъдат спирани на границата, задържани, проверявани, ще трябва да създаваме регулации сами, това ще създаде хаос. Ако Тереза Мей води преговорите, е много трудно да се предвиди по кой път ще тръгне. Тя не разкри почти никаква информация за нейния подход“.
„Ако разгледаме цялата страна като филм, това е трагедия. Истинска трагедия! И ще завърши много лошо, ако напуснем – казва Уилкинсън. – Просто ще се разпадне. Абсурдно и назадничаво е да мислим, че можем да оцелеем сами, без никого другиго. Да затворим вратите си е голяма грешка. Бъдещето ще бъде мрачно. Ще бъде много, много трудно да продължим както преди. Защото това, което правим, е равносилно на самоубийство“.
Според Павел Гоневски излизането на Великобритания от ЕС ще повлече крак, но не задължително към разпадане на ЕС, а към промени, които ще направят Съюза по-добър.
А часовникът отдавна е навит и времето ще оцени кой какво си е причинил в следващите две години, след които ще дойде краят на 46 години британско участие в европейския проект.
Вижте целия филм:
