След като пазарува за вечеря, в белия си седан от Сейнт Пол към Минеаполис пътува 32-годишният управител на училищен стол Филандо Кастил. До него е приятелката му Даймънд Рейнолдс, а на задната седалка - 4-годишната й дъщеря Деа – Анна.
3 минути след като автомобилът е спрян, се чуват изстрели. Филандо Кастил е прострелян четири пъти от полицай Джеронимо Янез, докато се опитва да извади поисканите документи. Пристигналата 10 минути по-късно линейка само констатира смъртта на мъжа.
Приятелката на мъжа успява да извади телефона си и така десетки хора в социалните мрежи виждат неописуемата ситуация.
„Опитваме се да бъдем човеци и да дадем на хората правото да се съмняват. Може би човекът е сбъркал. Може би е действал прекален бързо. Ние няма да разберем, докато някой не го накара да каже какво се случи. Или докато не получат достатъчно време да си изработят добър план, за да подредят доказателствата на правилното място”, разказва вуйчото на убития.
Расово профилирани
Кларънс Кастил и друг път е чувал за извършени от полицаи убийства на хора с по-тъмен цвят на кожата, но този път е различно – този път трагедията влиза в дома му.
Социалните мрежи полудяват. А водещите световни медии разглеждат случая като пореден акт на расизъм, допълващ сухата статистика, според която цветнокожите в Съединените щати са арестувани и инкриминирани значително по-често от белите си сънародници: „Нарича се „расово профилиране”. Виждаш хора от определена раса и автоматично мислиш, че те са лоши, че са склонни към правене на лоши неща – той е крадец, той е дилър на дрога, може би е издирван”.
Какъв е изходът? „О, Боже..! … Това е въпросът за един милион долара, приятелю. Нямам отговор на този въпрос. Можем да започнем война и да убием колкото можем хора, но не мисля, че това ще промени нещо. Просто ще имаме много повече мъртви хора”, отговаря Кларънс.
Мъртви имаше още на следващата вечер. Стотици излязоха в знак на протест срещу смъртта на Филандо по улиците на Далас, Текас. Започналото като мирно шествие завърши със стрелба по полицията – петима служители на реда изгубиха живота си, девет бяха ранени.
С нарастването на напрежението, на много места в страната избухнаха вълнения, водени от организации като Black Lives Matter и Националната асоциация за развитие на цветнокожите в Америка.
„Това са тактики, които бяха много успешни по време на движението за човешки права през ’50-те и ’60-те. Видяхме афроамериканци да използват телата си като живи щитове, когато се изправяха срещу полицейското насилие, маркучите с вода, кучетата…”, коментира Некима Леви-Паундс от BLM – Минеаполис и очаква демонстрациите да продължат.
Колко са убийците в униформа
Решение на расовото разделение и растящото недоверие към властите търси и заместник-началникът на полицията в Минеаполис - Медиара Арадондо. В края на миналата година един от полицейските участъци в града е окупиран в продължение на 18 дни, след като местни полицаи разстрелват невъоръжения чернокож младеж Джамар Кларк.
„Престрелките, в които участват полицаи, не се случват всяка седмица. Това е нещо много рядко, но с технологиите и социалните мрежи, тези случки се излъчват и се превръщат в образи, спомени, които се циментират в съзнанието ни. И когато ги гледаш отново, и отново, и отново, те се превръщат в реалността”, коментира Арадондо.
Полицията се опитва да убеди хората, че те са й дали властта, за да им служи и да работи с тях, а не срещу тях. „Дали успяват да убедят хората, че правят всичко необходимо? Мисля, че не”, казва съдия Джон Тюнхайм.
Почитаемият Джон Тюнхайм наблюдава етническото и расово напрежение от абсолютния връх на съдебната пирамида. През 1994 г. лично е назначен от президента Клинтън да поведе най-голямото разследване на убийството на Джон Кенеди в историята на Съединените щати, а днес оглавява Окръжния съд в щата Минесота.
„Доказателствата показват, че полицията по-често спира хора от етническите малцинства, каращи по улиците. Няма спор за това! Има фундаментално несъгласие между всички хора и институции, дали тези разследвания са достатъчно изчерпателни. Това, което трябва да имаме предвид, че стандартът, който се прилага, е различен от този, който получава обикновения гражданин. Затова е трудно да се разследват полицаи, освен ако няма достатъчно ясни доказателства, за умишлено незачитане на нечий живот”, посочва той.
Вуйчото на убития Филандо Кастил припомня случай от Чикаго, която няколко полицаи лъжат в показанията си в съда, а камерата от патрулната кола показва как те разстрелват невъоръжен младеж.
В отговор на тези съмнения, в края на октомври, 4 месеца след смъртта на Филандо Кастил, всички полицаи в Минеаполис са „въоръжени” с лични камери.
През очите на полицая
Получаваме покана да влезем и прекараме време с полицаите в един от участъците в столицата на щата. Камерите се вземат от стаята за планьорки, там се източва и видеото – между 8 и 10 часа.
Дежурството продължава с обиколка на Деверен Минеаполис – районът с най много улични престрелки. Дежурният офицер ни показа мястото, на което миналата седмица е застреляна жена. Там непрекъснато се въртят наркодилъри.
Томас Смит вече не обикаля улиците. Преминал през всички възможни постове в професията, той съставя програми за обучение на американските полицаи. (снимка с Барак Обама) След 6 години начело на полицията в Сейнт Пол, Томас Смит се пенсионира месец преди колегата му да простреля фатално Филандо Кастил.
Не познава Джеронимо Янез, но знае, че има семейство и ходи на църква. „Като полицай през изминалите 27 години съм спирал много хора на пътя през кариерата си. Това е най-опасният момент за полицая. Повече полицаи са убити, когато спрат кола за нарушение на пътя или отговарят на семеен скандал, отколкото където и да било. Вижте, не сме съвършени! Но има и случаи, в които сме постъпвали правилно, а частичен видеоклип, който е публикуван, ни прави да изглеждаме, сякаш правим нещо лошо”, категоричен е бившият полицейски началник.
Половин век (без) разлика
„Полицията трябва да пази и служи. Тяхната работа е да арестува и да вкарва хора в съда, където да бъдат съдени. Когато полицията се превърне в съдия, жури и екзекутор, тогава имаме проблем. Това е проблем, за който цветнокожите, и по-точно афроамериканците, говорят от години. Сега, със свидетелските показания на камерите, виждаме, че не е било лъжа. Но сега се опитват да ни кажат, че това, което виждаме, всъщност не е това, което се е случило”, категоричен е отец Брайън Харън.
Пасторът в баптистка църква Сион в Минеаполис е в първите редици на местните протести за справедливост. Миналата година е част от окупацията на полицейското управление в Минеаполис след убийството на Джамар Кларк, а след смъртта на Филандо Кастил това лято прекарва рекордните 21 дни пред имението на губернатора на щата в Сейнт Пол.
Според него половин век след движението за граждански права, проблемите остават същите. Некима Леви-Паундс от BLM е на сходно мнение. От сегашното поколение обаче зависи да вдъхне нов живот на битката за расова, социална и икономическа справедливост с помощта на технологиите и социалните мрежи.
