Атентатор самоубиец е предизвикал експлозия в метрото на Санкт Петербург. Има подозрения, че той е свързан с радикални ислямистки групировки, забранени в Русия. Това е заявил пред Интерфакс източник от правоохранителните органи.
По последни данни 11 души са загинали при взрива, а ранените са 45. Състоянието на четирима от тях е крайно тежко, съобщи здравният министър Вероника Скворцова.
Няма пострадали българи, съобщи за bTV генералният ни консул в Санкт Петербург Светлозар Панов. В града живеят около 500 сънародници, голяма част от които са студенти.
Според „Комерсант” службите са знаели за подготвян терористичен акт в града. Данни за него те получили от арестуван руски гражданин, който е бил сътрудник на „Ислямска държава”. Той обаче бил ниско в йерархията и информацията, която дал, не била достатъчно пълна, за да се предприемат конкретни действия извън това да блокират няколко свързани със задържания телефонни номера, които е използвал.
Смята се, че бомбите в метрото са били две, като едната не е сработила. И двете са били активирани дистанционно чрез мобилни телефони. Има съмнения, че именно блокирането на номерата може да е затруднило терористите.
Кой е атентаторът (и кой не е)
Властите са установили самоличността на заподозрения атентатор самоубиец - 23-годишен мъж от Централна Азия, който внесъл в раница взривното устройство в метрото. Вероятно родината му е Киргизстан.
Мъжът, заснет на камерите за наблюдение и заподозрян по-рано за участие в нападението, сам се е явил в полицията и е заявил, че няма нищо общо с експлозията.
Такъв вид атентат не се извършва случайно, категоричен беше в студиото на "Тази сутрин" дългогодишният кореспондент на БНР в Москва Валери Тодоров. Той отбеляза, че вчерашната атака е необичайна, защото до момента службите са предотвратявали атентати в Петербург, но такива, готвени от десни радикали. По думите му ислямският тероризъм в Русия е свързан повече с атентати в градове с военни щабове и големи военни подразделения.
Тодоров посочи, че взривилата се бомба е била направена с цел да причини максимални поражения, но, по данни на експерти, конструкцията й е била много елементарна, което показва, че все пак зад взрива не стои организация с голям опит в този тип действия.
Политическият ефект
"Водеща е политическата следа", категоричен беше Валери Тодоров. Атентатът съвпадна с посещение на президента Владимир Путин в родния Санкт Петербург за участие в медиен форум и среща с президента на Беларус Александър Лукашенко.
Освен това атаката съвпадна с безпрецедентни граждански протести в по-големите руски градове. "Такава терористична вълна може да е част от подготовката за президентските избори през 2018 г. в Русия", отбеляза журналистът.
Той коментира, че е възможно атентатът да даде формален повод на политическото ръководство в Москва да разшири правомощията на силите за сигурност, но изрази надежда, че това няма да доведе до задушаване на протестите, които са насочени срещу корупцията на високо ниво - проблем на руската държава, не по-малък от тероризма.
