Лагерът, който искаше Великобритания да излезе от ЕС, спечели на вчерашния референдум, макар и с малко – 52% от участвалите в допитването заявиха, че предпочитат страната им да напусне обединена Европа.
Освен сериозните политически и икономически последствия, които това решение вероятно ще има, изникват и донякъде объркващи въпроси, свързани с организацията на работата на ЕС.
Например: каква роля ще има оттук насетне английският език, който в днешно време се е превърнал в световна lingua franca – т.е. основният език, на който хора от различни националности използват, за да се разберат?
Преди век тази роля се падаше на френския език, който официално беше езикът на дипломацията, а още по-рано – през цялото Средновековие и Ренесанса универсалният език на всички учени е бил латинският.
Към момента английският е един от официалните 24 езика на ЕС, от и на които се превежда и на които депутатите в ЕП, например, могат да изнасят политическите си речи и да задават въпросите си.
Той обаче е и най-често използваният език за работна комуникация, заедно с френския на второ място, и немския на трето.
В началото на европейското обединение, в което Великобритания не участваше, официалните езици бяха нидерландският, френският, немският и италианският. Присъединяването на английския към тази група става през 1973 г., която Обединеното кралство става член на тогавашната Европейска икономическа общност.
Звучи логично тогава, след като Великобритания напусне Европейския съюз, английският да лишен от статута си на официален език.
И тук следва уловката в задачата – в ЕС броят на официалните езици (24) не съвпада с броя на държавите членки (28), тъй като някои езици се говорят в повече от една страна членка.
Дори и Великобритания да излезе от съюза, в него остават други държави, в които английският е официален – Ирландия и Малта.
