Италианската рок бунтарка. Джана Нанини е магнетична, различна, не се вписва в клишето и сама създава правила. Не се поколеба да роди на 54 години и да замени Рим с Лондон. Съвсем скоро - на 26 април, ще я видим и в България.
Силна е като гласа си. Изглежда крехка, но не се побира в нищо – нито в родната и Италия, която обожава, нито в клишето за рок певица, защото пее със симфоничен оркестър, нито в което и да е определение за това що за жена е.
Тя е Джана. Джана Нанини. Тази, която изпя през 1990 година възпя италианското футболно лято и оттогава това е любима песен на милиони по света. Албумите й са повече от упешни, а животът й прилича на рок концерт – свободен и див.
Вяра Деянова се срещна с Джана Нанини на обяд в Лондон - в ресторанта на Лучио, един от най-добрите приятели на певицата.
- Срещам Ви в Лондон. Как една страстна италианка като Вас живее във Великобритания?
- Преместих се в Лондон по много причини, най-вече защото тук правя всичките си записи. Не е защото искам да стана британка. Искам да съм колкото се може повече италианка.
- О, да. Вие сте истинска италианка.
- Колкото се може повече италианка. Тук звукозаписният бизнес е върхът. Няма по-добри в целия свят.
Причината да се срещнем с Джана в Лондон е и едно смело нейно решение. Да стане майка на 54 години. Този факт плюс освободената и сексуалност създали трудна атмосфера за живот в родната и католическа Италия. Джана е майка на вече шестгодишно момиченце.
- Кои са най-големите предразсъдъци, с които сте се срещали?
- Те нямат значение, защото преди всичко аз съм жена - независима, свободна, такава, каквато разказвам, че съм в песните си.
- Толкова независима, че когато забременяхте, позирахте за корицата на „Венити Феър” с тениска, на която пише „Бог е жена”.
- Бог е жена. Купих си тази тениска от магазинче в Лондон. Много италиански художноци са рисували Мадоната, дори бременна. Бог създава друго човешко същество. Чрез жената, нали така? И открих тази тениска и си казах: „Ама и аз ще създам друго човешко същество”. Купих си я от магазин за бременни. И когато излезе списанието с тази корица, някои хора се притесниха. А в това нямаше религиозно послание.
- Но това беше силно послание за много жени по света.
- Предразсъдък е, че една жена е свършена след 30-ата си година. Край на живота, вече не си толкова красива, става все по-трудно. Това важи повече за италианките. От тях се иска винаги да бъдат свежи и млади. А моето послание към жените е „Всяка възраст е хубава”. Това послание го има и в Библията, там жени забременяват на много напреднала възраст. Няма възраст за бременността. Животът, който даваме, е това, което има значение. Но точно тук предразсъдъците са много. Дъщеря ми победи всички тези предразсъдъци. Тя е най-хубавото нещо, което съм правила. Няма концерти, няма песни, тя е моето произведение на изкуството.
Джана ражда своята Пенелопе естествено, а Пенелопе се превръща в неин учител.
- Как Ви промени майчинството?
- Станах по-сладка, по-нежна, например сега не бих отишла пак да пея в Ирак. Бях воин, мислех само за себе си. А сега меря два пъти, преди да действам. Има за кого да се грижа. Вече не живея сама. А дъщеря ми е с много изразена индивидуалност. Тя е много независима.
- Вярвам Ви, има на кого да прилича.
- Взима сама решения, силна е, тя ме защитава. Знаете ли, казва ми: Мамо, трябва да си търпелива. Учи ме да бъда търпелива. Мен. Представяте ли си? Това промени ритъма на живота ми. А да си майка, е сила, сила, която идва при теб от горе, като че ли от Господ, може би, но и чисто физически. Когато една жена роди, и тя се ражда отново. Клетките се обновяват, органите се подмладяват. Всичко се регенерира. Чувството е фантастично. Бих станала майка отново, но май вече ми е късно.
Освен дъщеря си Джана има и друг незаменим учител в живота. Когато била на 14, баща й разбал, че няма да продължи семейния бизнес – сладкарницата „Нанини”, и намерил отличен преподавател по пеене за дъщеря си - българката Мария Клинчева, която по това време преподава оперно пеене в Сиена.
Днес Мария живее в Стара Загора. Пяла е дълги години в местната опера. Вече е вън от светлините на прожекторите, но носи Джана още в сърцето си. Затова и изпрати по нашия екип писмо от госпожа Мария до малката пораснала Джана.
- За тази жена ли говорите
- Да. Красива е. Тази снимка е точно от времето, когато беше в Сиена. Тя беше на 25 години, когато започна да ми преподава. Научи ме как да дишам.
Толкова дълго се опитвах да я открия. С години се опитвах да открия адреса на тази жена. И сега вие я върнахте при мен. Трябва да се срещнем, Мария. Ще бъдеш мой най-скъп гост. Искам да се срещна с теб, никога не те забравих, и във всичките си интервюта разказвам за моята учителка от България. Животът ми беше различен, но никога не забравих, че ти ме научи да пея.
Тя беше много силна жена, много силна личност. След това имах и други учители, но никога не ги харесвах като Мария. А тя ме научи да откривам гласа си. Беше строга. Много я уважавах.
Пътят към музиката е първият бунт в живота на Джана. Не просто семеен бизнес, а запазена марка на една от най-богатите фамилии в Сиена е сладкарницата „Нанини”. И според баща и пътят на Джана е един – да стане добра сладкарка.
- Нека се върнем в детството Ви. Кога осъзна, че ще станете певица, а не сладкарка. Със сигурност са очаквали друго от Вас.
- Да, на пет години правех сладкиши, тортички. На седем вече исках да стана певица, да изпълнявам песни, да пиша песни. Работех много в сладкарницата на баща ми, но усещах, че трябва да последвам мечтата си, да чуя вътрешния си глас. А в училище ми казваха, че не пея добре, че е по-добре да си стоя тихо, да не пея. Знаех, че съм добра певица, без да ме окуражава който и да е.
- Какво Ви казваше баща Ви?
- Той харесваше други изпълнители, с чист глас. И ми казваше: Ти никога няма да станеш като тях, гласът ти стърже. Той изобщо не си падаше по рока. И все ми казваше: „Не се захващай с музика”, но аз го направих.
А това означава не просто успешна кариера – над 19 албума, безброй концерти и дуети с едни от най-големите изпълнители на италианската и световната сцена.
- Кой беше най-големият Ви успех, най-големият концерт?
- Най-хубавият ми концерт беше миналото лято в Арена ди Верона със симфоничен оркестър. Когато пея със симфоничен оркестър, гласът ми звучи по-добре. На този концерт заваля. Небето се изля, а публиката – повече от 10 000 души, останаха по местата си, за да ме слушат, да участват. Тази енергия ме накара да летя. Аз пеех под дъжда, микрофонът ми се наводни, но това беше най-невероятният ми концерт.
- Разкажете ми историята на песента „Едно италианско лято”, тя все още е хит в България.
- Тази песен стана хит, въпреки че е на италиански, защото италианската музика няма голяма подкрепа в Европа. Щом не пеете на английски, значи не сте част от нас. А как да пея на английски, като идвам от страната на операта, като искам да превърна рока в опера. Това не звучи добре на английски, нали? Малко ми е тъжно, че заради футбола една италианска песен стана толкова известна.
- Имате ли страхове, свързани с дъщеря Ви? вече дори и Европа не е безопасно място.
- В този момент да, светът е в опасност, но животът е по-силен от всичко. Хората трябва да избягат от манипулациите, които могат да ги застигнат от новините, от медиите и въпреки всичко да отгледат деца, които не се страхуват от нищо. Политически модерно е да ви карат да се страхувате. Политиците това добре са го решили, но ние можем да се върнем към магията.
Политиката дразни Джана отдавна. През 1995 г. участва в протест, организиран от „Грийнпийс” пред френското посолство в Рим срещу решението на френското правителство да провежда ядрени опити в Муруроа.
- Отивам аз на уреченото място и в 10 ч. сутринта няма никой, а организаторите търсеха хора, които могат да се катерят. И аз се отзовах. Трябваше да се покатеря и да вляза в двора на френското посолство. Това беше като да нахлуеш в друга държава. Сега като погледна назад, може би направих нещо нередно, но за мен беше важно да привлека вниманието. Не ме арестуваха, защото се скрих зад френското знаме и и им беше доста трудно. Бях нависоко. Исках да привлека вниманието и всички правителства да разберат, че не мислят за хората. Това не касаеше само мен, затова отидох и в Ирак.
- За какво бихте протестирали сега?
- За правата на жените по света. Това е много важно. Днес жените са и глава на семейството, но трябва да се реализират като мъже.
- Идвате в София. Какво ще видим?
- Аз идвам, за да се видя с вас, моята публика, да говоря с хората, да се разходя между публиката, да обменям енергия, визия. Не идвам просто да изпея песните си, а да усетя публиката. Имате народна музика, която е съкровище, и на мен ми се иска да я усетя отблизо.
В края на срещата с екипа на bTV Джана получи и мечтания от години разговор с учителката си Мария и я покани на концерта през април.