Най-тежкото дете на света – 10-годишният Ария Пермана от Индонезия, е принудено да мине на строга диета, след като теглото му достигна рекордните 192 кг и момчето попадна в категорията на тежко затлъстелите.

Семейството на Ария се опитва да ограничи количествата храна, които той изяжда, защото животът му е в сериозна опасност. Именно затова го подлагат на диета с кафяв ориз.

„Не съм сигурна дали ще помогне, но това е единственото, което мога да направя, за да го спра от това да става все по-дебел”, споделя Рокая, майката на младежа.

Ария е свикнал да се храни по пет пъти на ден с ориз, риба, говеждо, зеленчукова супа и темпе – традиционно индонезийско ястие от соеви зърна, което само по себе си е достатъчно да нахрани дори двама души.

Първоначално родителите не се притеснявали и се радвали на „здравото” си момче, въпреки че още на 2-годишна възраст Ария тежал повече от своите връстници.

Няколко години по-късно обаче теглото му излязло от контрол и родителите му осъзнавали, че детето им страда от някаква форма на хранително разстройство и се нуждае медицинска помощ.

Семейството посещавало няколко лекари в своето село, но изненадващо те не открили нищо притеснително в теглото на момчето и им препоръчали да потърсят някои по-добри болници.

Родителите на Ария са бедни фермери. Те са силно разтревожени за неговото здраве, но се чувстват безпомощни.

Няма дрехи, които да са му по мярка и затова синът им е принуден да носи единствено саронг. Той постоянно се чувства уморен и се задъхва и при най-малкото физическо натоварване. Единственото, което прави, е да яде и да спи и ако не е приключил и двете, просто скача в специално пригодената за размерите му ваната и остава там с часове.

Родителите на Ария разчитат на заеми, за да задоволят огромния апетит на момчето си.

„Разорен съм и не мога да си позволя скъпи болници. Надявам се обаче да видя сина си в нормално състояние някой ден”, споделя бащата на момчето.

„Няма по-голяма болка от тази да виждаш детето си да страда. Синът ми не посещава училище, защото не може да ходи сам и се нуждае от непрекъснатата ми помощ”, споделя майката Рокая. Мечтае да види момчето си да играе с децата от квартала.