Само с 300 долара в ръка и големи мечти - така едва 17-годишната Диана Трухильо пристига в САЩ от родната си Колумбия, за да учи и един ден да стигне до Космоса. В началото не говори англисйки, няма и приятели. Налага ѝ се да работи като домашна помощница, за да се издържа. След години труд и много безсънни нощи в университета, нейните мечти се превръщат в реалност.

Днес тя е авиокосмически инженер в лабораторията за реактивно задвижване на НАСА и ръководи екипa, отговорен за роботизираното рамо на марсохода “Пърсивиърънс”, който през февруари се приземи успешно на Червената планета и започна да я изследва за условия на живот. Самата Диана е директор на полета.

Най-големите й надежди са свързани с това чрез нейните усилия и тези на колегите й да може скоро, дори в рамките на годината, да се отговори на въпроса, който всички си задаваме: „Сами ли сме във Вселената?”, казва колумбийката в интервю пред Си Би Ес.

Опитът й като имигрант я мотивира винаги да дава всичко от себе си особено когато идва от страна, която има ограничени възможности.

Погледът към небето и звездите беше моето безопасно място

Диана Трухильо е една от малкото испаноговорящи жени в тази специфична сфера на работа. Тя представлява милиони амбициозни колумбийци, които работят по пътя си към по-добър живот.

„Родена съм и съм израснала в Колумбия, в моята страна насилието по улиците е ежедневие, именно заради това погледът към небето и звездите беше моето безопасно място", обяснява тя.

Колумбийката е живяла в крайна бедност само с майки си в Кали – град, който се приема за символ на трафика на кокаин и нарковойните. Идва от общество, в което жените не е прието да градят кариера и да постигат мечтите си. Една от причините заради която иска да работи по изследването на необятния Космос, е да докаже на мъжете от нейното семейство, че грешат.

Пътеката към голямата цел е осеяна с много малки стъпала

Трухильо завършва аерокосмическо инженерство в Университета във Флорида. През последната си година в учебното заведение кандидатства в Академията на НАСА и се превръща в първата испаноговоряща жена-емигрант, която е приета. 

През 2009 г. започва работа в космическата агенция и става инженер по телекомуникационни системи на марсохода „Марс Кюриосити”, който кацна успешно на Марс през 2012 г., пише американската медия „Хър Адженда”.

След неуморния труд идват и видимите резултати – колумбийката и нейният екип създават роботизираната ръка, която роботът ще използва за събиране на проби от скали на Марс. По нейна инициатива се състоя и първото по рода си живо предаване на испански на кацането на марсохода, съобщава списание "Пийпъл".

Дори Космосът не е граница за мечтите на Диана. Тя се превръща в пример за много млади латиноамериканци, на които им предстои да направят правилния избор в житейския си път.

„Животът винаги ми е предоставял най-подходящите възможности, с нетърпение очаквам да видя какво следва", казва тя.