От няколко дни светът се забавлява с видеото на интервюто на проф. Робърт Кели за Би Би Си, прекъснато от невръстното му дете, още по-малко бебе в проходилка и тичащата му, прикриваща се и пълзяща съпруга, опитваща се да ги спре.

Това е най-смешното нещо в интернет в момента, пише Би Би Си. И макар професорът по политически науки да успя да запази хладнокръвие и да дообясни позицията си по случващото се в Южна Корея, предполагаме, че не беше толкова подготвен да се справи с новопридобитата си слава, коментира медията.

Деца прекъсват интервюто на баща си по Би Би Си

Поводът е туитър съобщение на Кели, в което той задава въпроса „Такива неща ли стават вайръл (много популярно, лавинообранзо споделяно, бел. ред.)?“ в отговор на питане на потребител дали може да сподели видеото.

„Да! Наистина. Да. Да. Да“, отговаря Би Би Си. До този момент клипчето е гледано над 30 млн. пъти във „Фейсбук“ и се появи по много телевизии, вестници и сайтове.

Защо дадено видео става популярно в интернет?

Според маркетолози има 10 причини да споделиш видео в социалните мрежи, а най-споделяните видеа са резултат на повече от една мотивация, пише „Харвард бизнес ривю“. Те са:

- търсене на мнение – какво мислят моите приятели?;
- споделена страст – свързва ме с приятелите ми заради споделен интерес;
- социализиране – ще ми помогне да се социализирам с приятелите ми в реалния живот;
- социална полезност – може да е полезно на приятелите ми;
- стремеж да съм пръв и готин – искам да съм първият, който да го съобщи на приятелите ми;
- авторитет – искам да покажа знанието си;
- актуалност – свързано е със съвременна тенденция;
- за начало на разговор – искам да започна разговор онлайн;
- себеизразяване – казва нещо за мен;
- за добро – за добра кауза е, искам да помогна.

Снимка: iStock

Разпространено е мнението, че хуморът е основна причина за споделянето, но всъщност той е културно обособен и смешното за едни може да не е забавно за други. Специалистите твърдят, че по-решаваща е силната реакция, която предизвиква видеото.

От психологична гледна точка са определящи две неща – хората четат и споделят съдържание, което е свързано с лични преживявания или с преценката им кои са или какви искат да бъдат, сочат две проучвания на Университета на Пенсилвания, публикувани в последните дни.

Потребителите споделят неща, които може да подобрят връзките им с останалите, да ги накарат да изглеждат по-умни, по-съпричастни или да ги представят в добра светлина.

Превръщането на дадено съдържание във „вайръл“ обаче не е толкова лесно, колкото може би изглежда. Според проучване на изследователи от „Яху“ огромна част – около 95%, от новините, които потребителите виждат в „Туитър“ например, идват директно от първоначалния си източник или най-много след едно споделяне. С други думи популярността в интернет идва не от милиони споделяния от потребител на потребител, а по-скоро от няколко споделяния от вида „един към милиони“ – например споделяне от известна личност с много последователи.

Снимка: iStock

Популярността все още се дължи на „предаватели“ – медии, звезди и пр., чиито съобщения могат да достигнат до хиляди, дори милиони потребители наведнъж.

Видеото на проф. Кели отговаря на много от изброеното дотук – наистина е смешно, но предизвика и други реакции – критики за отношението му към децата, например. Последва вълна от критики към реакциите на клипа – хиляди се възмутиха на всеобщото „расисткото и стереотипно“ схващане, че жената в него е бавачка, а не съпругата на професора. Освен това кадрите бяха разпространени от една от най-големите световни медии с милиони зрители и последователи. Споделиха го дори звезди като Том Ханкс.

За финал, след като в един момент социалните медии бяха залети от видеото, много хора го пресподелиха – за да се види, че са „в час“, за да разсмеят някого или просто от конформизъм.

Та на въпроса такива неща ли стават популярни – да, такива.