„Полски фиат” – и този миниатюрен автомобил, доста екзотичен още през 70-те и 80-те години на миналия век, когато се произвеждаше, е част от странната автомобилна фауна в Куба.
Островът на свободата е известен с големите американски автомобили от 50-те години, които все още се движат, поправяни десетилетия от знайни и незнайни майстори, както и все по-ръждясващите лади и москвичи, които вече е трудно да се видят дори и у нас, бивша страна от т.нар. „соцлагер”.
В оригиналния си вид „Фиат 126p” има двуцилиндров двигател с въздушно охлаждане. Мощността, която развива, е по-скоро подходяща за моторна косачка, отколкото за лек автомобил – 24 к.с. Все пак и по габарити този мъник прилича на самоходен куфар. Тежи около 500 кг и осигурява – макар и много оскъдно – място за четирима пасажери. Или двама, ако са от по-едрите.
Кубинските фиати обаче са малко по-специални – най-вече заради дългогодишните преправяния, които им се налага да преживеят, за да останат в движение.
Местните монтьори са известни с уменията да поддържат автомобили с оскъдни и съвсем неоригинални части. Някои от тях се правят на ръка, други пък се пригаждат от на пръв поглед несъвместими автомобили – има например американски фордове с двигатели на съветски камиони.
Новите коли са особено скъпи в Куба, където средната заплата е едва около 25 долара. Автомобилите на старо също са с твърде високи цени.
Един от притежателите на полски фиат споделя, че колата му е струвала около 5000 долара, друг – 2000. Как подобна цена е постижима? Ами като се заработва нещо допълнително, извън основната заплата, и като се разчита на парите, които роднини в чужбина изпращат на своите близки.
Дори един стар „фичо” обаче е помощ в разрешаването на сериозните транспортни проблеми, които Куба има – там автобусният транспорт варира от изключително нередовен до напълно липсващ. Така че за мнозина инвестицията в един стар фиат си струва.
Както повечето автолюбители по света много от собствениците искат да направят колите си по-добри – затова дори и на фона на общата оскъдица често в подобни коли се слагат по-мощни двигатели, усилено окачване, дори и скъпи аудиосистеми или допълнителна тапицерия – макар и със съмнителни естетически качества.