Скандалът между Елена Йончева и Бойко Борисов има всички елементи на местния политически трилър – тайни служби, откуп и много въпроси, на които няма да получим отговор. Не и в третия епизод на „Сомалийската връзка”.
В първия епизод видяхме завръзката – новина със световна значимост. Хуманитарни работници от френската организация „Действие срещу глада” бяха отвлечени в Сомалия. След почти девет месеца преговори Данка Панчова беше освободена и кацна с усмивка на българска земя. Но филмът явно не завършва с това.
Данка, която днес живее извън България и се радва на прекрасното си семейство, беше отвлечена в края на 2008 г. от сомалийските терористи „Аш Шабаб”, които се бяха провъзгласили за местния клон на „Ал Кайда”. Това, което знам със сигурност, е, че още в първите дни на похищението Франция, България, Белгия и Австралия са се разбрали да изразяват обща позиция и да оставят френската хуманитарна организация да води преговорите.
Пирати или терористи
И тук започват спекулациите, които още тогава изглеждаха много вкусни. Кой е комуникирал с терористите? Според най-популярната версия българите и французите са осигурили каналите, по които от „Действия срещу глада” са преговаряли с терористите. Това, което стана ясно в първите седмици, е, че терористите от "Аш Шабаб ал Муджадийн" са поискали 12 милиона, но в хода на времето сумата е била свалена. От страна на терористите най-активен е бил Абу Мансур ал Имрик, или в превод от арабски – "Американеца".
Този човек наистина е бил американец, бивш пехотинец, преминал на страната на терористите, така както сомалийските пирати предлагат на българския капитан на първия български отвлечен кораб през 1998 г. да стане техен съветник. „Предлагаха да стана съветник при тях като обещаваха, че един милион долара мога да изкарам само за една година, просто само за съвети”, разказвал ми е капитан Христо Мушков от „Алфа БГ”.
Върху родителите на Данка Панчова е бил оказван психологически натиск чрез две много кратки обаждания от Сомалия. Целта е била да се форсират преговорите, които започват непосредствено след отвличането.
Епизод 2: Невидима заплаха
В началото на юли 2009 г. в България се провеждат парламентарни избори и ГЕРБ става първа политическа сила. Бойко Борисов идва на власт с гръм, трясък и 117 депутатски мандата. Първото правителство на ГЕРБ е сформирано на 27 юли 2009 г., когато все още не е ясно как ще приключат преговорите за освобождаването на Панчова и нейните колеги от „Действие срещу глада”.
Индикация, че нещо ще се случи, получихме в началото на август, когато кенийската телевизия Кей Ти Ен изпрати екип на летището в Найроби, който снима освободените заложници. От Кения те потеглиха към Париж.
Данка Панчова каца в София на 19 август, Деня на хуманитарния работник, и е посрещната с цветя от външния министър в кабинета на Борисов – Румяна Желева, която публично благодари на правителствата на Франция и Белгия, както и на дипломати от предишната администрация на МВнР. Тогава Желева отказва да коментира информациите в световните медии, че за заложниците са платени общо 3 милиона откуп.
Това обаче направи Бойко Борисов, в началото на 2010 г., казвайки, че неговото правителство е платило задължение, свързано с искан от сомалийци откуп. „Мога да ви уверя, че това, което е трябвало да направя, да платя борча на Станишев, съм го платил. Безспорен е фактът – аз съм оправил борчовете”, каза тогава Борисов, намеквайки за случая с Данка Панчова. Това беше възприето като удар срещу бившия външен министър Ивайло Калфин. Още тогава той призова Борисов, след като е казал „А”, да каже и „Б”. Но отговор не последва.
Епизод 3: Елена Йончева излиза на сцената
Това е неочакван обрат. Нямам никаква представа защо, освен че си спомням нейния документален филм за сомалийските пирати, които отвличаха чуждестранни кораби почти всяка седмица. Те нямаха нищо общо с терористите от „Аш Шабаб”. Просто става дума за различни престъпления – „Аш Шабаб” действаха като терористична група, а отвличащите кораби сомалийци действаха като изнудвачи и работеха за пари чрез посредници, базирани най-често в Кения.
При сомалийските пирати в 99% от случаите се плащаха откупи, но не от държавите на отвлечените моряци, а от фирмите собственици на корабите заедно със застрахователите. Българска фирма плаща такъв откуп още през далечната 1998 г., когато е отвлечен корабът „Алфа БГ”. Тогава първи с изнудвачите преговаря лично българският посланик в Етиопия Красимир Тулечки, който след това оглавява мисиите ни в Афганистан и Турция.
В крайна сметка частна сомалийска фирма поема ангажимента да изплати сумата за откупа в размер на 130 хил. долара в брой, като за целта иска комисиона от 10%. Оттогава парите за този тип откупи преминават през подобни фирми посредници, но това няма нищо общо с държавите, от чиято националност са похитените.
Тоест остава хипотезата, че Борисов намеква, че сме плащали откупи на сомалийци още през 2010 г., говорейки за Данка Панчова. Защо? Отговорът може да има две страни.
Първо, това е бил чисто емоционален и импулсивен момент, който е неразбираем, тъй като вече два пъти Борисов се опари с въпросния „сомалийски” блъф – веднъж през 2010 и през 2013 г., когато отново хора от неговия кабинет обвиниха Йончева в „нерегламентирана” държавна подкрепа.
Но този ход има и друга страна. Присъствието в листите на БСП на хора като Тома Томов, за когото стана ясно, че е работил за комунистическите служби, прави Елена Йончева прекалено лесна мишена за подобни внушения, особено след години на семейна близост с лидера на БСП и премиер на България – Сергей Станишев.
Дали тя крие нещо и получавала ли е държавна подкрепа, е въпрос, който може да стане ясен в съда, при положение че тя изпълни заканата си и заведе иск срещу Борисов. Тогава ще стане ясно и какво иска да каже на публиката Борисов, събуждайки „сомалийската връзка” за трети път в последните седем години. Филмът продължава. Данка Панчова може би вече е забравила, но в София явно не са…
