Самолети на турските ВВС свалиха руски самолет Су-24 в граничен със Сирия регион. Анкара настоява, че пилотите на машината са отказали да се подчинят на многократните команди да се оттеглят, а Москва твърди, че самолетът ѝ е свален над Сирия. Във вторник следобед беше свикан и извънреден съвет на НАТО в Брюксел. Какви са залозите в конфликта и как евентуално би могъл да се развие той, разсъждава Георги Тотев.
Кого подкрепя Турция?
Още от началото на конфликта в Сирия Турция зае ясна позиция в подкрепа на бунтовниците, борещи се срещу режима на Башар Асад. Тя не само приюти, но и се превърна в една от водещите сили, стоящи зад т.нар. умерена опозиция в лицето на Сирийския национален съвет.
Въпреки активната политика в подкрепа за бунтовниците и факта, че Турция остави задълго отворена границата си със Сирия, което позволи свободното движение на хора и оръжие, тя дълго време отказваше да се включи пряко в бойните действия. Светът гледаше с недоумение пасивността на Ердоган, когато все още слабоизвестната за широката публика организация "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) обяви създаването на непризнатия от никого Ислямски халифат. И докато според мнозина анализатори правителството в Анкара не направи нищо, за да постигне мир в региона, не са малко и тези, които смятат, че Турция е отговорна за настоящата безизходица.
Амбициите за разширяване на турското влияние на Изток се сблъскаха пряко с тези на останалите регионални лидери.
Кого подкрепя Русия?
Русия от своя страна е един от традиционните съюзници на режима в Дамаск. Сътрудничеството датира още от времето на Хафез Асад – бащата на настоящия президент. В Сирия се намира и единствената руска военноморска база на Средиземно море – в пристанищния град Тартус.
Дълго време след началото на войната в Сирия Русия отказваше да предприеме пряка намеса, но така и не спря да снабдява режима с така необходимите му оръжия. След близо месец изпълнен с всевъзможни спекулации през септември Москва очаквано започна въздушна кампания срещу позициите на "Ислямска държава". Бързо стана ясно, че джихадистите далеч не са единствената цел на Путин, а започнаха и удари срещу подкрепяните от Турция и САЩ бунтовници.
До този момент в небето над Сирия безаварийно се разминаваха самолети на водената от САЩ коалиция, Русия, Турция и правителството в Дамаск (периодично и Израел). След като неведнъж се стигна до близки срещи между американски и руски самолети и нарушаване на държавните граници в региона, то бе очаквано, че рано или късно ще се стигне и до подобен инцидент.
Кое ги противопоставя?
Това, че Русия и Турция подкрепят две от воюващите помежду си страни в сирийския конфликт, не е единствената конфликтна точка между двете държави. Не бива да забравяме, че Турция е вторият по численост на въоръжените сили член на НАТО, а напрежението между Русия и Алианса в следствие на конфликта в Украйна все още не е стихнало.
Друг проблем е и вътрешният натиск върху Ердоган да защити туркменските общности в Сирия, които попаднаха под ударите на руските изтребители.
Защо няма да се стигне до по-сериозен сблъсък?
Въпреки казаното дотук на първо място Русия и Турция остават добри търговски партньори. След налагането на санкции от страна на ЕС и САЩ върху Москва, Анкара се превърна в "един от най-важните партньори" на Руската федерация. Нещо повече – в същата реч на руския президент от октомври той подчерта и общия интерес в сферата на борбата с тероризма.
От тази гледна точка днешният инцидент най-вероятно няма да ескалира в нищо повече от подхвърляне на остри реплики. Нещо нормално, отчитайки "твърдия" имидж, който поддържат и Путин, и Ердоган в своите страни.
Случилото се на сирийско-турската граница показа за пореден път, че битката за Сирия далеч не зависи от самите сирийци. Множеството актьори, всеки със своите специфични интереси все още не са готови да водят градивен диалог.
Решението на сирийския конфликт, за съжаление, изглежда е все така далеч.
