Облеклото и публичното държание на световните лидери винаги е било във фокуса на медии и критици. В последните два дни социалните мрежи „врят и кипят” от коментари по повод облеклото на българския президент Румен Радев в неформална обстановка.
Снимката е публикувана във „Фейсбук”. На нея държавният глава е с къси панталони, тениска без ръкави с щампа и бос.
Критиците изтъкват, че Радев представлява президентската институция във всеки момент, няма работно време и няма ситуация, която да не е от обществено значение.
Поддръжниците му са на другия полюс. Според тях той, макар и президент, е сниман у дома си, където може да ходи облечен както пожелае.
Фотографията е заснета в двора на резиденция „Бояна” – официалният дом на българския държавен глава. Място, което е символ на държавността също толкова колкото президентството, защото там са живели и живеят първите в държавата. В този смисъл това не е точно неговият собствен дом.
Въпросът в случая е дали е приемливо държавният глава да позира за снимка, облечен така, било и в неформална обстановка?
Както всеки политик, президентът трябва да се съобразява с правилата на етикета: на официални събития се ходи с костюм, по време на траур се носи черна вратовръзка, под ризата винаги трябва да има тениска и пр.
Отново според тези правила политици могат да ходят облечени във всекидневни дрехи (да, включително боси, по джапанки, сандали, къси панталони и потници), но едва ли трябва да използват това облекло за публичния си образ – т.е. може, но по-добре далеч от очите на хората. Има едно изключение – когато с облеклото се цели да се изпрати някакво конкретно послание.
С това правило са наясно повечето световни лидери, въпреки че по всяка вероятност управляват държавите си и докато лежат в леглото си по пижама.
За западните политици изборът на неофициално облекло обикновено е строго ограничен до дънки и риза или блуза. Анцузите са за спорт, късите панталони – също.
Действащият премиер на Канада Джъстин Трюдо, например, беше заснет в дома си със своите две деца. Всекидневното му облекло обаче е съобразено с допускането, че във всеки момент някой гледа.
Френският президент Еманюел Макрон, сниман на неофициална обиколка с ежедневен панталон, извадена от колана риза, без вратовръзка, с откопчано горно копче. Стил, който носи посланието: „Аз съм като вас”, но въпреки това създава дистанция и издава положение.
Владимир Путин и Джордж Буш, неофициално събитие. И двамата са с всекидневни панталони, и двамата – с ризи, като тази на Путин е с къс ръкав. И двамата са спазили международния етикет.
Бившият американски президент Барак Обама уловен от папараци пред Белия дом. Този начин на обличане предизвика много подигравки за Обама именно заради дънките му, чийто модел е от 90-те години. Дали е прочел подигравките по негов адрес, или не, бившият президент „поправи” стила си.
Бившият френски държавен глава Никола Саркози по време на тенис мач като „редови” зрител.
Да, това са обикновени хора в обикновени ситуации, на неформални събития, но първо и преди всичко представляват или са представлявали държавите, в които са заемали най-високия пост.
Естествено, политиците са заети хора и имат по-важна работа от това да мислят за облеклото си, но пък именно затова има пиари и стилисти, които вършат това вместо тях.
Защото във всеки момент някой гледа.
И отново стигаме до фотографията на Румен Радев в неформална обстановка – бос, по къси панталони и с тениска без ръкави с щампа.
Българският народ казва, че по дрехите само посрещат, докато при изпращането се ценят други качества. При всички положения обаче външният вид помага, особен на този пост. Независимо от ситуацията, независимо от контекста не може да си позволиш да бъдеш „изловен”, изглеждайки по този начин.
Идеята за „човек от народа” винаги е работела по нашите географски ширини, когато става въпрос за политици – от депутати, през премиери до държавни глави. Голяма част от избирателите дори може да се олицетворят със стил като този на снимката.
Президент, но по къси гащи. Премиер, но по анцуг.
Те обаче няма как да бъдат „хора от народа” – именно заради висотата на постовете си. И не на последно място – заради представителната функция на тази постове – както в чужбина, така и у дома.
