Едно нестихващо лицемерие броди из кулоарите на властта тези дни. Лекотата, с която новата власт прави назначенията си, е много показателна за липсата на поуки от грешките на предходните службогонци.
И тук не става дума дали културата и медиите могат да преглътнат новия началник на парламентарната комисия Слави Бинев, а дали по този начин начина властта не ни показва как гледа и на културата, и на медиите. Високомерно, като на нещо подценено, дребно и ненужно за България днес.
"Политик и муха се убиват с вестник". Чували сте тази мисъл на Бранислав Нушич. Но в последните години я докарахме до там, че "Политик с вестник политик убива". Затова новият пост на Слави Бинев не е изненада. По-скоро изненадващи са реакциите на ГЕРБ и Реформаторския блок в лицето на Радан Кънев, който заяви, че "компромисите са нужни в името на стабилността".
Най-плашещото обаче е, че тези компромиси не са свързани с програми и планове за реформи, а отново със спорни имена на кандидат-службогонци. Това е провокация, а не компромис. Хвърляне на ръкавица към търпението, което отдавна е изчерпано. Но явно така разбираме политиката тук.
Ще завърша с цитат на един политик, който десният Радан Къдев би трябвало да цени, Маргарет Тачър: „Ако целиш да си харесван, трябва да си готов на компромис с всичко по всяко време, но има риск да не постигнеш нищо".
