Въпросът дали учебниците трябва да възпитават родолюбие предизвика ожесточена дискусия в ефира на bTV в началото на септември. Поводът бе учебникът по предмета „Човек и общество” на издателство „Просвета”. Според директора на Историческия музей в Добрич, общински съветник във Варна и родител на ученик Костадин Костадинов в учебника има изкривяване на исторически факти. Авторът проф. Мария Радева отговори, че в трети клас се поставят основи за разбиране на историята. Междувременно историци се заеха с ревизия на учебниците, за да коригират неточностите. Не учебниците, а учителите имат основна роля в образованието, смята младият учител Емил Джасим*. Ето и неговото мнение по темата:
Преди избори или при очевидна криза винаги се намира някой, който да се опита да отмести погледа на обществото от наистина важните проблеми, които имат отношение към реалния продукт, който образователната ни система предлага.
В момента българското средно образоваание, което засяга около 750 000 ученици и около 100 000 учители и непедагогически персонал, е изправено пред сериозна криза, имаща следните параметри:
- До 7 години между 70% и 75% от българските учители трябва да се пенсионират;
- Всяка година процентът на отпадащите от училище деца нараства главоломно. Випуск 2014 са започнали около 70 000 български деца, но са завършили 59 000. При випуска, който завършва през 2016 г., започналите са отново толкова - между 65 000 и 70 000 деца, но броят на завършилите ще бъде около 39 000;
- Българчетата в чужбина нямат право да добиват диплома чрез дистанционно обучение, макар все повече български училища зад граница да имат възможност да предлагат такова. Така, например, училището в Чикаго не може да обучава българчета, които са отдалечени от града, защото няма право според настоящия Закон за народната просвета;
- Действащият Закон за народната просвета е създаден през далечната 1991 г., когато не са били родени настоящите български ученици. Политическите партии, които управляват, не предприемат кой знае какви реформи в образователната система, тъй като резултатите идват след поне четири години, което надхвърля един мандат и съответно не носят политически дивиденти.
- Младите учители, тези под 29-годишна възраст, са около 3% от общия брой;
- Липсват стандарти (налице са т.нар. ДОИ - държавни образователни изисквания, които са много общи) за съдържание на учебния материал, където да е ясно формулирана целта на образованието;
- Липсват стандарти за оценяване, както на учениците, така и на учителите;
- Липсва прозрачност по данните за резултатите след външните оценявания в 7-ми и 12-ти клас. Това не позволява да се направи анализ, въз основа на който да видим какви грешки се допускат и какво може да се промени. А в крайна сметка за средното образование в България се харчат обществени пари от бюджета.
На фона на тези наистина сериозни проблеми да се повдига темата дали учебниците са достатъчно патриотични, като за повод се взимат неверни цитати, е меко казано несериозно. Още повече като се има предвид, че в цивилизования свят учебниците са все по-често дигитални, съответно бързо се променят, не учебниците са заплахата за българското образование и за запазването на идентичността. Защото главна роля в образователния процес има не учебникът, а учителят. Учебникът е само един от многото инструменти, които един модерен учител би трябвало да ползва в часовете си, и надали някой си спомня как са изглеждали учебниците, какво точно е пишело там, а какво остава за това кой е бил автор.
Но със сигурност всеки си спомня учителите.
*Емил Джасим е програмен директор в Център за образователни иницативи и учител по история
