Интересите на България са по-широки от това, което предлага „Газпром“, каза Трайчо Трайков от „Нова република“ в предаването „Лице в лице“ по bTV.
До 4 май България трябва да изпрати до Европейската комисия (ЕК) становище по предложените от „Газпром“ ангажименти за подобряване на условията за доставки в Източна Европа, който руският газов гигант направи заради воденото от ЕК антимонополно дело срещу него.
Въз основа на получените коментари ЕК може да промени нещо по сделката или да глоби „Газпром“, обясни Трайков.
В своите заключения Комисията констатира, че „Газпром“ има господстващо положение в осем страни, включително в България, и тези страни са надплатили значително по-големи финансови средства, поради „вероятна злоупотреба с господстващо положение“.
Процедурата, която ЕК е започнала сега, не е свързана с налагане на финансови санкции. Ако наложи глоба на „Газпром“, това означава, че ги признава за виновни и ние, като пострадала страна, автоматично имаме право да си поискаме тези надплатени средства. Комисията обаче е тръгнала по друг път – да иска от тях ангажименти, че от сега нататък нещата няма да стоят по този начин. И тук е дилемата пред правителствата на тези осем страни – дали ще приемат този подход на ЕК или ще искат друг. Реакциите са различни, например Чехия, Словакия и Унгария общо взето казват, че нямат претенции към нещата така, както се случват в момента, докато Полша най-вече иска да няма такива ангажименти и договорки, а „Газпром“ да бъде глобен и да си искат след това компенсации.
Българското правителство все още не се е определило, но от това, което виждам, че се оформя като становище, то е да не се занимаваме с миналото. Това означава, че автоматично отписваме тези пари, защото в предложенията на „Газпром“ пише, че в следващите осем години страните се договарят, че няма да се повдигат въпроси извън обхвата на този документ. Затова предложих да се търси някакъв среден подход, в който подкрепяме подхода на Комисията, но искаме „Газпром“ да поеме ангажимент по някакъв начин да даде отстъпка от реперната цена, която да ни компенсира в някаква степен за надплатеното, обясни гостът.
Ако сметнем от 2011 г. досега, сме надплатили вероятно около 1 млрд. лв. Ако се върнем до 2005 г. назад, сме надплатили вероятно около 3 млрд. лв. Ако вземем тази сума и я разпределим в следващите пет години, например, като допълнителна отстъпка, от това може да дойде значително намаляване на цените на газа у нас, каза още Трайков.
Цените у нас за обвързани с цените на нефта и газьола, затова искаме да се промени ценовата формула, т.е. да се отвори договора за предоговаряне, но в предложенията на „Газпром“ е пише, че не иска да се отваря договорът, добави той.
Вижте целия разговор във видеото:
-
БГ Бизнес 3 мин.Пращаме уточняващи въпроси до ЕК за предложенията на „Газпром” -
БГ Бизнес 2 мин.Какъв ще е ефектът върху България от отстъпките на „Газпром“ -
Политика 2 мин.Герджиков обсъжда с „Нова Република” делото срещу „Газпром” -
БГ Бизнес 3 мин.Българската енергетика след решението на „Газпром“ и бъдещето на големите проекти
-
БГ Бизнес 3 мин.Пращаме уточняващи въпроси до ЕК за предложенията на „Газпром” -
БГ Бизнес 2 мин.Какъв ще е ефектът върху България от отстъпките на „Газпром“ -
Политика 2 мин.Герджиков обсъжда с „Нова Република” делото срещу „Газпром” -
БГ Бизнес 3 мин.Българската енергетика след решението на „Газпром“ и бъдещето на големите проекти
