След по-малко от две седмици местим стрелките на часовника с един час напред. Както обикновено, дискусиите "За" и "Против" вече започнаха.
В края на този месец близо 1/4 от населението в света ще премине към лятно часово време. Това ще се случи в 3 часа през нощта на 29 Март 2015 г. Последствията: умора, безсъние и стрес.
Хората в 70 страни по света ще трябва да свикнат с новия режим. След целия този стрес, през есента ще трябва да върнем стрелките назад.
Защо все още сменяме времето – твърди се, че идеята е на Бенджамин Франклин, но започва да се прилага от правителството на Германия по време на Първата световна война. Така че, ако сте от хората, които трудно свикват, сърдете се на германците.
Тук смяната на времето няма значение
В часовникова кула на гимназията по приложни изкуства ни води Иван Фурнаджиев. Дори когато часовникът е работил, никой не е идвал посред нощ, за да го сверява спрямо лятното часово време.
Както всички нас и Иван ще спи с час повече, но ще трябва да стане по тъмно. И така, докато свикне с новия режим.
В посетен от екипа ни магазин за часовници смяната на времето буди противоречиви чувства. Представете местене на стрелките на стотици часовници два пъти в годината.
„Аз предпочитам лятното часово време - повече светлина и по-малко нощ. Всеки часовник показва колото си иска, сменяме времето само на някои на витрината”, каза часовникарят Дилян Шадиян.
Повече светлина, но и повече стрес
Периодът на адаптацията може да е опасен, но не и за здравите хора.
„На повечето хора това не се отразява, но около 30 процента от хората страдат от различни сънни нарушения и това нещо може да повлияе”, коментира неврологът д-р Николай Михнев.
На лятното часово време се приписват и по-ниските сметки за ток. Мнозина обаче ще оспорят това.
Най-голямата полза от лятното часово време винаги е оправдавана с по-ниските сметки за ток.
Сметките за електричество обаче намаляват с около 1.5 процента. Това обаче е в рамките на статистическата грешка.
Използването на по-малко осветление днес се замества с климатици през лятото, компютри и зареждане на смартфони - лукс, който не е бил познат по време на Първата световна война.
