Съдия Мирослава Тодорова: Властта в България не вярва в независимостта на съда

В България никой във властта не вярва в независимостта на съдебната система. Това констатира съдия Мирослава Тодорова в предаването „120 минути” по bTV. Тя беше уволнена от поста си в Софийския градски съд от Висшия съдебен съвет (ВСС) през юли 2012 г. заради забавени дела след 15 години стаж в системата.

Мирослава Тодорова остро критикуваше бившия вътрешен министър Цветан Цветанов за намесата му в съдебната система. Той я нарече съдия на мафията, а Тодорова опита да го съди за набедяване. В момента води дело в Европейския съд за правата на човека заради Цветанов, но то е срещу държавата България.

В четвъртък депутатът от ДПС Делян Пеевски разкри, че е викан в кабинета на Цветанов в седмицата, в която е уволнена Тодорова – в нощта на 26 срещу 27 юли 2012 г. „Публично признание, че Пеевски и Цветанов са си говорили за мен, няма”, уточни съдия Тодорова.

Според нея най-важното заключение от събитията през изминалата седмица е, че „никой от замесените в задочния диалог не вярват в независимостта на съда и на ВСС. „Не трябва повече да има възможност за въздействие върху работата на ВСС”, категорична е съдийката.

По думите й, нито бившият вътрешен министър, нито Делян Пеевски като депутат, биха имали възможност за контрол на съдебната власт и разглеждането на делата. „Техните изказвания се вписаха в линия на мнения, че съдебната власт не е независима”, отбеляза съдия Тодорова.

„Преди да започне размяната на репликите, имаше интервю на Бойко Борисов, който обясни успеха на управлението на Ахмед Доган и партията му като трета сила във властта с влиянието му върху съда и изградената му медийна империя. Това означава, че бившият премиер не вярва, че съдебната власт е независима”, изтъкна Мирослава Тодорова.

Тя припомни и емблематичната за управлението на ГЕРБ реплика „Ние ги хващаме, те ги пускат”, на чиято основа започна конфронтацията между изпълнителната и съдебната власт. Мирослава Тодорова обясни, че през 2003 г. се е срещала с Борисов като главен секретар на МВР и той е изразил разбиране за вредите, които такова отношение нанася на съдебната система. „Борисов тогава разбра колко са опасни такива изказвания, но продължи да говори така”, обясни Тодорова.

По отношение на субекта в изречението – известния като Киро Японеца, тя посочи, че от мотивите по делото срещу него ставало ясно, че има съмнение, че доказателствата са манипулиране. „Имаше сериозни съмнения, че оръжието е било подхвърлено”, припомни тя и подчерта, че присъдата е била оправдателна и това е било аргумент за негативните настроения на гражданите към съда.

Мирослава Тодорова припомни и изтеклия в публичното пространство през пролетта на миналата година запис на разговор между Бойко Борисов, Мирослав Найденов и Николай Кокинов, градски прокурор на София към момента на разговора. „Кокинов е минал през две изборни процедури, беше на поста втори мандат, а коментира кариерното си развитие с премиера”, посочи Тодорова, като обясни, че това означава, че дори на толкова високо ниво в системата съществува разбирането за кадруването с телефонно обаждане.

„Всяка партия загубила властта, после е най-яростен защитник на независимостта на съда. Всички обаче се включват в опитите за намеса. Това се отчита и от президента, който обясни, че досега независимостта на съда е била спазена само при управлението на служебния кабинет”, изтъкна тя.

Цветанов и съдебната система

В редицата от примери за възможни влияния на съда и убедеността на висши държавни служители за ситуацията съдия Мирослава Тодорова спомена и бившия вътрешен министър Цветан Цветанов.

„ВСС ме освободи на 12 юли, в същата седмица имаше извънредно заседание на ВСС за моето дисциплинарно производство. Тогава ВСС изложи своята версия, въпреки принципа за дисциплинарна тайна. Същата седмица в Народното събрание Цветанов чете справка за дела, които съм гледала, без да е имал право на това. Очевидно я е получил от ВСС или от Софийския градски съд”, подчерта Мирослава Тодорова.

„До ескалацията между Съюза на съдиите, тогава представляван от мен, и Цветанов се стигна след продължителен период, в който при всяка недопустима намеса се заявяваше, че гилдията няма да свикне с това. Първото писмо по този повод е от декември 2009 г., още много са последвали до 2012 г.”, подчерта съдия Тодорова.

Тя определи цялата поредица от събития като опит да бъдат притеснени тя лично и колегите й в гилдията на съдиите. „Не съм се страхувала за живота си. Този въпрос не е стоял, защото все пак става въпрос за 2012-2013 г. в страна-член на ЕС, и това би било твърде компрометиращо”, призна тя.

Защита от влияние

Мирослава Тодорова посочи като най-сериозен проблем, следствие от зависимостта на съда, липсата на чувство за справедливост в гражданите по всяко едно загубено дело. „Трябва да се щади авторитетът на съдебната власт, иначе никоя загубила страна по дело няма да е убедена в правилността на решенията и ще смята, че всичко се случва с телефонно обаждане”, коментира тя.

По думите й, има много начини съдът да бъде защитен от влияние. „Има опит и международни стандарти, имаме неизпълнени препоръки и мотиви по загубени дела от Европейския съд за правата на човека”, посочи тя.

Според Тодорова най-напред трябва да се осигури професионален и прозрачен избор на членове на ВСС от Народното събрание, чиято цел е именно да не бъде капсулирана системата. „Да се изберат такива 11 юристи, които ще изпълняват решенията професионално и съвестно”, допълни тя.

Тодорова подчерта още, че е необходимо да се отдели управлението на съда от това на прокуратурата, което е препоръчано на България от Венецианската комисия през 2009 г. и отново от ПАСЕ през 2013 г. „Българската прокуратура е безконтролна, когато решава кого да обвини”, заяви съдията и даде следния пример: „Наскоро българският съд поиска от съда на Великобритания да предаде българска гражданка за съдене. Британският съд отказа с аргумента, че няма достатъчно гаранции за независимост от прокуратурата.”

В заключение Мирослава Тодорова заяви, че тя ще продължи да говори за проблемите на съдебната система. „Моите колеги също говорят. Професията ни досега не го е изисквала, а дори според стандартите трябва да се въздържаме. Но ние не можем да не говорим, защото това е изграждаща се демокрация и система в преход”, обясни тя.