10 години след трагедията в Кербала, при която загинаха петима български военни – по случая няма развитие, няма открити виновни за пропуски в охраната на базата, няма заловени подбудители за атентата. Това обясни репортерът на bTV Габриела Наплатанова, която следи темата от години.

По думите й първият наш контингент, отправил се към Ирак през 2003 година, е бил пришпорван – да пристигне по-бързо в ислямската държава, за да докаже България готовността си да влезе в Северноатлантическия алианс.

„С петимата загинали всъщност платихме цената на това да станем част от НАТО”, допълни Наплатанова.

Тя подготви обширен материал за атентата срещу базата в Кербала преди 10 години. Ето част от него:

Сержант Стефан Драганов е инструктор на командосите от специалните сили. По думите му още от самото начало мисията не е била добре планирана и подготвена. Това проличало на дългия преход с цялата военна техника от Кувейт до Кербала.

„Целия втория конвой едва ли не обърнаха на иранската граница. До такава степен хората не бяха вникнали в нещата, които трябва да подготвят за тази мисия. Никой от ръководителите на тази операция не седна да планира - правилните маршрути, да ни раздаде карти, ако щеш, а осигуриха един американски екип, който да кара пред нас. Екипът, който ни съпровождаше, когато бях чат от охраната на първия конвой, ни беше казано - всяка претоварена машина да я изоставим и едва ли не да я взривим. А инструктажът от моя пряк командир - всяка закъсала машина да се прикачва към следващата, вървяща след нея”, казва Драганов - участник в първи пехотен батальон, Ирак.

Когато на именния му ден камионът цистерна приближава към българската база в Кербала, Стефан е част от охраната на командира полк. Петко Маринов и един от първите, изпратени да провери съмнителния камион, който преминава безпрепятствено плиткия защитен ров и събаря оградата на базата. Стефан се озовава на 8 метра от взрива. „Чух колегата Симеон Иванов извика с пълен глас - гори. Беше някъде на горните етажи. Направих опит да прикрия тялото си. Хванах Саръев и в този момент взривната вълна ни отнесе”.

На петия ден в американската болница в Германия Стефан разбира , че при взрива се е разделил с окото си. „Втакъв момент не можеш да усетиш болката. Тя идва по-късно. Тялото до такава степен е изтръпнало от болка, че ти всъщност организмът игнорира болката да можеш да го преживееш” допълва сержантът.

Първи около Стефан се озовава старшина Симеон Иванов. Той се оказва невредим при експлозията.

„Винаги може да се намерят пропуски и няма начин, след като се е стигнало дотук. Но базата до три дена трябваше да бъде освободена, никой не прави инвестиции в нещо, което се ликвидира. Може би е трябвало да бъде усилена охраната. С обикновени средства, с които разполагахме, е можело да бъде спрян. Теренът беше влажен, камионът е тежък, дистанцията е голяма. Хората, които са охранявали и са дежурни по вишките, кога са стреляли и как са стреляли. Факт е, че камионът беше спрял в оградата. Не беше уличил вратата. Ако беше, цялата сграда нямаше да я има”, казва Симеон Иванов.

Той е категоричен, че нападението срещу българите драстично променило поведението им в Ирак.

„Имаше момчета , които стреляха без причина. Страхуват се за живота си и при най-малкото стрелят на месо просто не се съобразяват. И ги чувам, че бяха застреляли погребална кола. Един от хората, които съпровождат мъртвеца. Викат - тия ни гледат лошо. Как няма да те гледат като те карат мъртвец и ти си пратил още един на оня свят”, допълва Иванов.

Целият материал по темата гледайте в bTV Репортерите в събота след централните новини!