Проучване ще събира информация за трудностите и грешките, допускани в българския език. То ще е готово в края на 2018 г. и цели да проучи в кои ситуации се получават грешки, в каква възраст и кои социални групи. Също така ще се анализира и как се отнасят хората към тези, които се отклоняват от книжовната форма, посочи езиковедът от Софийския университет проф. Красимира Алексиева.
Писателят Леа Коен нарича конкуренцията между различни форми на изказа профанация и липса на критичност, която се вижда и в говоренето, и в публикуването. „Това е фалшива либерализация на езика”, каза тя.
По думите й в българския книжовен език няколко пъти е имало груби намеси, но са ставали с политически решения. Тя даде за пример промяната от 1921 г., когото властта решава да премахне пълния член и той става фонетичен.
„Всеки език се променя. Спомняме си дублети като „чувстувам” и „чувствам”, коментира Алексиева. Според нея е важно да се проучи докъде грешките са част от естествената еволюция на езика и докъде профанация.
Коен даде пример с изказванията от парламентарната трибуна на депутатите, които често допускат грешки, не спазват правила и се изразяват неграмотно. „ Няма обаче интелектуалната санкция, която да принуждава определени кръгове да спазват книжовния език”, добави писателят.
