Правосъдният министър Зинаида Златанова ще внесе проекта за нов Наказателен кодекс без текста от член 146, който предвижда наказателна отговорност за фотографиране или записване на лице без негово знание. За намерението си съобщи самата тя, след като по-рано група фоторепортери и оператори й връчиха протестна декларация срещу този текст.

Според представителите на медиите този текст ограничава ежедневната им работа. Граждани пък разпознаха в него възможност за репресии при масови демонстрации.

Златанова обясни, че проектът ще бъде внесен в първия работен ден на парламента – 15 януари. Тя изрази надежда за множество предложения при обсъждането на първо и второ четене в Народното събрание.

Новият НК не предвижда отмяна на наказанието доживотен затвор. Според Златанова от текста трябва да отпадне възможността най-тежкото наказание да е без право на замяна.

Правосъдният министър призова за „систематично и правно, а не философско” тълкуване на текстовете в проекта. Като пример тя даде член 20, в който се припознали неправителствени организации: „Български гражданин, който се постави в услуга на друга държава или на чужда организация, или на организация под чужд контрол, за да й служи във вреда на Републиката, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 8 години.” Златанова подчерта, че текстът се отнася за военно време.

Зинаида Златанова не вижда проблем с избора на главен съдебен инспектор, въпреки изразените притеснения както към прозрачността на процедурата, така и към личността на единствения кандидат – съдия Веселина Тенева. Вицепремиерът отрече да има връзка между избора и предстоящия на 22 януари мониторингов доклад.
„Мандатът на предишния е изтекъл, а главен съдебен инспектор трябва да има”, категорична е тя. Макар че призна, че срокът на процедурата е бил кратък, Зинаида Златанова изтъкна, че ако е имало други кандидати за поста, те щели да бъдат предложени в предоставените за това три дни.

Министърът увери, че до две години ще бъде намерено ефективно решение на проблема със случайното разпределение на дела чрез инсталирането на централизиран софтуер във Висшия съдебен съвет или в ресорното министерство.

„В началото на мандата ни заварихме правосъдна система, подложена на силен натиск от страна на конкретни министри от предходно правителство. Няма нужда да се връщаме към тези наистина мрачни времена, но все пак е редно да се отбележи, защото това е изходна точка”, коментира правосъдният министър.

Златанова съобщи, че през 2014 г. предстои представяне на стратегия за реформа на съдебната система, която няма да бъде нова, а ще надгражда съществуващата от 2010 г.