Соломон Паси напуска НДСВ и призовава за закриването на партията. За решението си той съобщи с официално писмо до ръководството на Движението.

Бившият външен министър в кабинета "Сакскобургготски" и председател на Атлантическия съюз е едно от последните знакови лица, останали в партията. Самият Паси в прав текст призовава партията да се разпусне, защото е свършила задачите си и се е изчерпала.

"Оказа се, че НДСВ -- подобно на множество достойни демократични субекти в Източна Европа и България - просто е изпълнило с чест и приключило своята благородна мисия. Mission accomplished: НДСВ реализира цели две от петте национални каузи, осъществени след Априлското въстание -- НАТО и ЕС, след Освобождението, Съединението и Независимостта", пише Паси.

Ето и пълния текст на писмото:

Уважаеми Съмишленици,
Скъпи Приятели,
Присъединих се към НДСВ -- и по-точно към екипа на Цар Симеон II -- през април 2001 с намерението да въведем България в НАТО и ЕС, с което се справихме през следващите шест години. Бях всеотдайно ангажиран с отбора на НДСВ, както през славните години на България (2001-2007), така и през годините на застой и упадък -- и в държавата и в партията, от 2008 насам.

След 2007 България изгуби посока, а българите надежда. Очакванията ми, че НДСВ може да ги възстанови гаснеха постепенно и съвсем изтляха в годината между последните парламентарни и европейски избори (2013-2014). Оказа се, че НДСВ -- подобно на множество достойни демократични субекти в Източна Европа и България -- просто е изпълнило с чест и приключило своята благородна мисия. Mission accomplished: НДСВ реализира цели две от петте национални каузи, осъществени след Априлското въстание -- НАТО и ЕС, след Освобождението, Съединението и Независимостта.

Разбрах (макар и по-бавно от мнозина от вас), че закриването на НДСВ е най-триумфалният му възможен финал, който да консервира за поколенията образа и обаянието на формацията. Юридическото закриване е далеч по-достойно от унизителната политическа мимикрия, на която шепата мохикани вече са подложени. От месеци насам не проумявам логиката на хаотичното, но хиперактивно лутане на върховното ръководство на НДСВ и на нестихващите му противоречиви изявления, сигнали, действия и съглашения, а за неговата мотивация мога само да се догаждам. Те, обаче, не ме вдъхновяват или респектират, поради което не съм готов да се отъждествявам с тях.

Затова, като оставам убеден в либерализма като основен инструмент на прогреса, напускам Политическия съвет и Националния съвет и замразявам (тоест, формално прекратявам) членството си в НДСВ. Готов съм за диалог с някое бъдещо и по-надеждно ръководство на НДСВ.