Изказване на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган по време на предизборен митинг в Кешан предизвика бурни коментари от трибуната в българския парламент след мигновената реакция на Министерството на външните работи. Депутати от различни парламентарни групи критикуваха намека за претенции към държавни граници.
„Тракия е и Солун, и Ксанти, и Кърджали в България, Вардар, Скопие, Призрен в Косово, Сараево. Тракия е нашата жива история в Европа. Тя е нашият представител в този географски регион", заявил Ердоган.
В официално съобщение МВнР подчерта, че „подобни изявления не допринасят за развитие на двустранния диалог, насочен към търсене на ефективни и прагматични решения”.
„България, като страна, основана преди повече от 1300 години, има значително и трайно историческо, културно и духовно присъствие, наследство и традиции в Югоизточна Европа. Водени от опита на историята смятаме, че към интерпретации, свързани с миналото на нашия регион, следва да се подхожда особено внимателно, отчитайки неговите особености, както и чувствителността, която те могат да предизвикат. Бихме искали да напомним, че както за добросъседските отношения, така и за европейската перспектива на всяка една страна са основополагащи зачитането на международното право, включително принципите на суверенитета и териториалната цялост”, се посочва още в съобщението на Външно министерство.
В умерено изказване в петък лидерът на ДПС Лютви Местан заяви, че раниците на Република България са „неприкосновени и свещени”. „Заявяваме категорично, че България няма открити проблеми по отношение на своята териториална цялост с нито една съседна държава.
Той припомни, че последният териториален проблем с Турция е бил свързан с границата на река Резовска и е бил разрешен през 2007 г. „В този смисъл смятам, че няма необходимост от провокирането на излишни страхове и че българските политически партии могат да бъдат единни по това, че днешните граници са неприкосновени", подчерта Местан.
В своята декларация Коалиция за България изрази „дълбока тревога последните изявления на официални представители на Анкара, които обявяват за турска територия региона на Тракия, включвайки Кърджалийска и Разградска област".
Това е опасен прецедент, който вреди на добросъседството, не допринася за развитието на двустранните отношения, това е езикът на други времена, " който разравя жаравата на миналото и минира пътя към бъдещето", се посочва в позицията на левицата, представена от депутата Минчо Минчев.
„Нашата отговорност пред паметта на избитите, подчерта Минчев, ни задължава да припомним на света за погрома и разорението на българите от Източна и Беломорска Тракия. Да продължим да се борим за справедливо овъзмездяване на наследниците им, да работим за просперитета и мира на Балканите”, се казва още в декларацията.
„Етническото прочистване и обезбългаряване на Тракия е безпрецедентно и би било престъпление да бъде забравено”, категорични са от Коалиция за България.
„Никой няма право да предявява каквито и да е териториални претенции към България”, се казва в декларация на парламентарната група на ГЕРБ, прочетена от депутата Цвета Караянчева.
„Не приемаме в XXI век да се правят изказвания, кореспондиращи с териториалната цялост на България. Настояваме за европейската перспектива на всяка една страна. Всякакви подобни изявления трябва да се правят с внимание и уважение към историята, но и с поглед към бъдещето”, посочват от ГЕРБ. „Не одобряваме подобен тон на друга държава към България. Настояваме за уважение на България и отстояване на принципите на суверенитет”, каза още депутатът.
В своята декларация партия „Атака” разкритикува позицията на МВнР като неуместна. „Реджеп Ердоган заяви претенции към две зони в България – Кърджали и Лудогорието. Само по себе си това заявление е дело на една последователна политика. Постоянно, на всички нива турското правителство заявява това”, изтъкна проф. Станислав Станилов, който представи позицията на националистите.
„Правителството трябва да има незабавна реакция. Изявлението на МВнР е един безличен текст, който нищо не казва и говори само за добросъседство. Подобна декларация е съвършено неуместна”, заяви депутатът.
„Настояваме външният министър да инициира среща с посланика на Турция, с външните министри на засегнатите страни – Босна и Херцеговина, Сърбия, Македония, България. Възможно ли е Турция да има статут на кандидат за ЕС при положение, че има претенции към съседни територии?” попита депутатът и призова кабинета да се обърне към НАТО за гаранции на териториалната цялост на България.
С позиция по темата излезе и извънпарламентарното обединение на Реформаторския блок, който се противопоставя на „национал-популизма, както в българската политика, така и в политиката на съседните държави”. „Категорично не приемаме изказвания, пораждащи съмнения за териториални претенции, дори в рамките на предизборна реторика”, заявяват шестте партии в блока.
„Поздравяваме Народната партия за свобода и достойнство, като партия-член на Реформаторския Блок и политически представител на десетки хиляди българи от турски етнос, за достойната и патриотична позиция. Тя е пример за национална отговорност и за ролята на националните малцинства на балканите като фактор на приятелство, диалог и взаимоизгодни културни и икономически отношения между държавите ни”, подчертават още от Реформаторския блок.
Още по време на срещата си в рамките на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество вчера българският външен министър Кристиан Вигенин коментира темата с турския си колега Ахмед Давутоглу, който подчерта, че „българо-турските отношения са били и ще бъдат пример за добро сътрудничество на Балканите”. По думите му в съвременния свят двустранните отношения трябва да бъдат фокусирани върху общите интереси и визии за бъдещето и в никакъв случай не може да става дума за промяна на държавни граници.