И в сегашния Закон за народната просвета, и в новия образователен закон има текстове, според които учениците трябва да са прилично облечени. Ако в бъдеще има повече бежанци и мигранти на българска територия, те трябва да се съобразят с нашата култура и с нашия закон, а училището ни е светско. Това коментира в студиото на „Тази сутрин” вицепремиерът Меглена Кунева по темата с носенето на бурки в час.

През миналата седмица главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че би подкрепил забрана за носенето на публични места на този тип женско облекло, нехарактерно за българските мюсюлмани.

„Проблемът е изключително преекспониран (за бурките в училище – б.р.). Ако въобще можем да говорим за някакъв брой, това е 1, 2, 3, 5...”, отбеляза Кунева, която отговаря и за образователното министерство. Тя обаче припомни практиката на Европейски съд по правата на човека, който е преценил, че забраната за бурки в училище не нарушава правата на гражданите.

„Трябва да проведем сериозен разговор – каква е пресечната точка между толерантност и сигурност”, призова вицепремиерът, като посочи, че не бива държавата да влиза във вярванията на хората и външният вид на учениците няма общо с тях.

Кунева заяви, че има желанието да възстанови съвета по религия в министерството, като в него трябва да влязат не само духовни лица, но и специалисти по темите „Човешки права” и „Сигурност”.

Има-няма нови учебници

Тя потвърди казаното преди два дни пред учители – учениците от 1 и 5 клас ще започнат новата учебна година със стари учебници. Меглена Кунева посочи, че този въпрос я е „посрещнал” в МОН и сроковете не позволяват процедурите за новите учебници да приключат до 15 септември.

Така първолаците ще учат буквите в различен ред, а техните каки и батковци до ноември ще работят по „работни листи”, подготвени от учителите.

Кунева беше категорична, че няма да остане незаписан първокласник, въпреки опашките от родители, които се опитват да запишат децата си.

Антикорупция 2.0

„Аз искам корупцията да започне да намалява година след година, а не десетилетие след десетилетие”, заяви Меглена Кунева, чийто антикорупционен закон след преработка влиза отново в парламента. Според нея новият вариант на нормативния акт е по-силен от предходния, който не събра достатъчно подкрепа в рамките на мнозинството.

Вицепремиерът определи като „екзистенциален” въпроса дали новата антикорупционна мегаструктура ще заработи, като заяви, че подобни колебания водят само до „препариране”.

Кунева отдели много време на темата за гражданската конфискация, прилагана у нас и в някои англосаксонски страни. В най-общ смисъл това е отнемането на имущество, чието притежание не може да бъде обяснено от собственика – даже и да не е пряко свързано с предмета на разследване срещу него.

„Дори престъплението да не може да бъде доказано (да няма достатъчно аргументи, факти и следи), наличието на разминаване означава, че имуществото може да се конфискува”, посочи тя. По думите й сега действащата комисия за отнемане на подобно имущество, която ще се влее в новата структура, е събрала 26 млн. лв. за последните 18 месеца, а освен това имущество за 2.5 млрд. лева на банкера Цветан Василев.

Кунева защити и работата по анонимни сигнали: „Ако един сигнал е неподписан, но съдържа достатъчно доказателства, не се хвърля в кошчето”. По думите й така се работи в ред европейски държави, както и в самата еврокомисия.