Най-предпочитан и от гражданите, и от администрацията, и от експертите е вариантът за доизграждане на АМ "Струма" в участъка през Кресненското дефиле, който предвижда строителство на ново трасе с двулентов път източно от дефилето през Стара Кресна до Симитли и използване на съществуващия сега път в другата посока от Благоевград към Кулата. Това заяви в Благоевград строителният министър в оставка Лиляна Павлова.

Сегашният двулентов път от Симитли до Кресна е един от най-смъртоносните участъци в страната. Той ще бъде ремонтиран и ще стане еднопосочен.

Новото трасе в обратната посока ще е с тунели и виадукти на до 300 м височина заради релефа на терена. То е част от четири варианта, които са били обект на допитване.

„Вариантът за цялостното изнасяне на ЛОТ 3.2 на автомагистрала „Струма“ на изток би бил много, та дори и двойно по-скъп от варианта за разделено преминаване”, подчерта тя. Именно за изнасяне на аутобана извън дефилето настояват екоактивисти, които твърдят, че магистралата ще застраши дивите животни в региона.

„Това ще удвои финансирането, което далеч ще надмине възможностите и наличния разполагаем ресурс. Не съм сигурна също дали от екологична гледна точка този вариант е приемлив, защото данните показват, че така или иначе Кресненското дефиле не е само съществуващия път, който имаме долу, но и във високото има защитени местообитания, защитени видове”, коментира Павлова.

По думите й при направеното проучване сред 500 души в региона и 1000 в национален мащаб не е установено притеснение у гражданите от евентуални екологични проблеми, което показвало, че хората преди всичко се притесняват за човешкия живот.

„За мен е удовлетворяващо, че ние имаме, до голяма степен, консенсус, с изключение на 1-2 екологични организации“, коментира регионалният министър в оставка, като изрази надежда, че екоактивистите няма да успеят да спрат проекта, въпреки всекидневните жалби, които подавали в ЕС срещу изграждането на участъка.

Павлова призова доизграждането на АМ „Струма” „да бъде национална, аполитична кауза, която през 2017 година има всички предпоставки да започне проектна своята реализация”, защото иначе има риск проектът да остане без европейско финансиране.

За да бъдат доволни еколозите, вече са поставени преградни съоръжения в участъка, които пречат на гущери и костенурки да излизат на пътя.