Държавният бюджет за 2018 г. беше подкрепен на първо четене от 126 народни представители.
96 от депутатите гласуваха против, а един се въздържа.
Почти 40 милиарда лева ще са разходите на държавата догодина. Хазната ще харчи с около 1 млрд повече, отколкото събира. Залага се икономически растеж от почти 4 на сто и инфлация – близо 1,5%.
Допълнителните разходи за заплати в държавния сектор ще са над 700 милиона лева, но според опозицията това не е достатъчно.
Дискусиите по Бюджет 2018 г. отнеха само няколко часа на депутатите, а споровете се въртяха около това много или малко са разходите.
„Даваме повече за учителите. Трябваше по-рано да направим инвестициите за учителите. Инвестираме и повече в здравеопазване, макар че не се е родил този, който ще оправи системата”, заяви финансовият министър Владислав Горанов.
„Давете повече, ама има ли по-доволен лекар, по доволен болен”, пита Йордан Цонев.
Парите за системите сигурност и отбрана също предизвикаха спорове, най-вече заради парите на службите.
„Държите хората от разузнаването на каишка. Знаете ли с какви пари се назначава разузнавач с два езика – 2 минимални заплати”, каза Славчо Велков от БСП.
„В сектор „Сигурност” има повече пари. Действително може да се каже, че се нуждае от повече, но такива са възможностите”, отвърна Цветан Цветанов.
Според Министерство на финансите през 2017 г. Българската икономика се очаква да отбележи реален растеж от 4%, движена от вътрешното търсене и най-вече от частното потребление.
За 2018 г. се предвижда икономическият ръст слабо да се забави до 3,9 %. Очакванията за по-ниско търсене на основните търговски партньори за страната ще ограничи растежа на износа на стоки и услуги до 5,9 %, при очакван ръст от 6,1 % през 2017 г. В същото време, възходящата динамика при вътрешното търсене ще се запази, подкрепена от по-високите правителствени разходи.
Крайното потребление ще се повиши с 4,7 %, а ръстът при инвестициите ще се ускори до 4,3 %. При засилване на вътрешното търсене, растежът на вноса на стоки и услуги ще достигне 7,1 %. В резултат нетният износ ще има отрицателен принос към растежа на БВП от 0,5 пр.п.
За периода 2019-2020 г. се очаква ръстът на БВП да се запази на ниво от 3,9 %. Вътрешното търсене ще остане водещо за повишението на БВП по линия както на потреблението, така и на инвестициите.
През първата половина на 2017 г. пазарът на труда отбелязва по-голямо оживление и въпреки очакваното забавяне в растежа на заетите до края на годината, средният темп на нарастване на заетостта за цялата 2017 г. се очаква да се ускори до около 0,8 %. Растежът на заетите ще бъде съпроводен със спад в коефициента на безработица до 6,5 %, а нивото на участие на населението в работната сила се очаква да нарасне на годишна база до 54,4%.
През 2018 г. нивото на безработица се очаква да се понижи до 6,2 %.
Равнището на безработица ще продължи плавно да намалява и през 2020 г. се очаква да достигне 5,6 % от работната сила.
В средносрочен план за данъците не се предвиждат значителни промени, като се запазва правителственият приоритет за ниски данъци. В прогнозата за приходите са отчетени потвърждаващите се и в настоящата есенна макроикономическа прогноза положителни тенденции за стабилизиране на националната икономика.
Като процент от БВП при приходите се наблюдава тенденция за лек спад от 36,2 % до 35,5 % при актуализирана прогноза за периода 2018-2020 г., като същата тенденция се наблюдава и в пролетната прогноза, в която стойността на показателите са по-високи в резултат на различните оценки за размера на БВП.
При разходите се наблюдават тенденции, подобни на тези при приходите. Прогнозите са за номинален годишен ръст за всяка от годините от периода, вкл. за 2018 г. спрямо програмата за 2017 г., дължащ се на по-високия ръст на разходите за социални и здравноосигурителни плащания, за персонал и за пенсии, с който се обезпечава финансиране на приоритетните политики на правителството. Спрямо пролетната СБП също се отчита ръст от 685 млн. лв. за 2018 г. и съответно по около 1,1 млрд. лв. за 2019 и 2020 г., дължащ се на включените разчети за финансирането на новите мерки от управленската програма.
„Този бюджет е за 100% от българските граждани, а не за 80% от тях”, заяви министърът на финансите Владислав Горанов от парламентарната трибуна при представянето на проекта за държавния бюджет.
Той го определи като изпълним.
По думите на финансовия министър създадените от гражданите блага, които бюджетът преразпределя за следващата година, са повече. Той добави, че се очаква БВП да достигне за първи път над 100 млрд. лв. и да възлезе на около 106 млрд. лв.
„Една от параметричните промени, свързани с данъците, е достигането на минималните акцизни ставки за тютюна”, поясни още финансовия министър.
Горанов коментира още, че една от ролите на Бюджет 2018 е да изглажда неравенствата и да стимулира равния шанс на хората.
„Идентифицирахме като проблем качеството на работната сила. Следващата година продължаваме да инвестираме в човешките ресурси. Трябваше по-рано да направим инвестиции в качество на средното образование, Закъсняхме с това, плащаме тази цена”, коментира Горанов.
Той добави, че има предвидена и оптимизация на финансирането на средното образование, така че да отчита повече фактори, а не само броя на децата в училище. „Смятаме, че по този начин част от слабостите на системата ще бъдат преодолени”, категоричен е Горанов.
„Увеличението на заплатите има в доста сектори, не е на калпак”, коментира още Горанов.
„Доходите в България са по-ниски от тези в държавите, към които се стремим. Но не бюджетът е този, който увеличава доходите, той преразпределя и то доста под 40%”, коментира още Горанов.
Той се обърна и към левицата – „Ако искате да преразпределяме повече, трябва да се върнем към вашата позиция за увеличение на данъците. Да приемем, че понякога тези 80% взимат превес във вас и се чуват и неверни тези”, каза още Горанов, препращайки отново към думите на Иво Христов от вчера.
„За 80-те процента не е моя реплика и независимо колко добронамерено е изведена от контекста или в контекста, тя е оценка на състоянието на българската демокрация”, коментира още той.
„Виждам, че сте заредени с положителни емоции, тъй като бюджетът беше определен като крайно ляв”, обърна се той към групата на БСП.
