Бойко Борисов ще трябва да демонстрира умението си да преговаря, за да сформира трето правителство. И патриотите, и Веселин Марешки показват голяма увереност и имат нужда от самоутвърждение, но са засекретени конформисти и биха приели участие във властта, ако бъдат изпълнени техните условия. Това коментира в студиото на „Тази сутрин” психиатърът д-р Николай Михайлов.
Той щрихира промените в поведението на бившия и потенциален бъдещ премиер: „В хода на последното управление имаше едно стихване на неговата рязкост. Той натежава и в ментален, и във физически смисъл, защото преживява себе си като неизбежен, като нещо от националната съдба. Не е без основание, защото Бойко Борисов е своеобразен уникум. Той е игрово, много талантливо, подвижно преиздаване на Живков в сложни условия – защото тоталитарните бяха прости, но трудни за понасяне”.
Именно усещането за високия символ, за нещо, без което не може, е в основата на несъстоялия се лидерски дебат с Корнелия Нинова: „Като не може без мен, защо трябва да се появя пред нацията срещу Нинова и да я легитимирам като алтернатива?”.
Според д-р Михайлов председателят на БСП е настоявала за дебата, защото има много по-малко какво да губи. А Бойко Борисов има основание да се бои от подобна среща, защото „няма такава скорост на мисленето, той има вярна реакция на нагонно ниво и тази реакция го отпраща далеч от такава конфронтация в ефир”.
Психиатърът отбеляза, че на фона на напрежението между България и Турция Бойко Борисов се държи уравновесено. Оценката на д-р Михайлов за ДОСТ е категорична: „Това е турска партия, (влизане) в българския парламент означава пробив на границата, по-сериозен от прекосяването й от някой бежанец (…) Тук беше екзалтирано разиграно това от някои хора – през ДОСТ минава съпротивата срещу Путин, това е гротесково, екзалтирано малоумие”.
Според него президентът Румен Радев е изрекъл твърди думи, на които Росен Плевнелиев вероятно е нямало да се реши. „Мисля, че беше добронамерен както го разбира. Слабостта на Плевнелиев беше натискът, който упражняваше дидактически неговият антураж от съветници, ешелонирани от тук до Виена, може би до Брюксел или зад Океана”.
