Малката разлика между кандидат-президентите Цецка Цачева и Румен Радев на първи тур и голямата преднина на генерала на втория се дължи не толкова на загуба на електорална подкрепа за номинацията на ГЕРБ, колкото на консолидация на левите избиратели в съчетание с колебания у симпатизантите на управляващите дали да пуснат бюлетина за шефката на парламента.

Има известна неубедителност (при кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева – б.ред.), защото не всички симпатизанти на ГЕРБ са склонни да подкрепят кандидатурата ѝ, коментира Добромир Живков от „Маркет линкс” в студиото на „Тази сутрин”.

Електоралната подкрепа на ГЕРБ, т.е. хората, които в момента биха гласували на парламентарни избори, е по-голяма от тази за Цецка Цачева. Според резултатите от национално представително изследване, проведено в периода 24-30 октомври и финансирано от bTV, ако днес се провеждаше парламентарен вот, за ГЕРБ биха гласували 24,9% от избирателите. В същото време кандидатурата на Цачева за президент се подкрепя от 19,4% от хората с право на глас.

Симпатизантите на БСП винаги са били сред най-мобилизираните в целия политически спектър, така че при тях готовността за гласуване и предполагаемото електорално поведение ще бъде такова, каквато декларират и се очаква  много висок процент на мобилизация.

В момента Румен Радев има около 2% по-висок рейтинг от подкрепилата го БСП.

Според проучването на „Маркет линкс” на Цачева би загубила балотажа както от Румен Радев, така и от националиста Красимир Каракачанов.

Живков отбеляза, че сред избирателите на ГЕРБ и Реформаторския блок все още има голям процент хора, които не са решили как ще гласуват, докато другите партии практически са достигнали своя таван.

Това обаче не означава обезателно повече гласове за Цачева, особено на втори тур: „По-голямата част от симпатизантите на Патриотичния фронт и „Атака” биха подкрепили Румен Радев, а не Цецка Цачева. По подобен начин стоят и нагласите на избирателите на РБ – по-голямата част в момента биха подкрепили кандидатурата на Румен Радев”.

Той коментира, че минаването през няколко задължителни вота би подобрило политическата култура на българите, но, в същото време, въпросите в националния референдум се подкрепят масово, без да са осъзнати напълно последиците от тях.