Управляващата коалиция и най-вече ГЕРБ излизат с повишено доверие след местните избори, но в същото време ключови министри губят подкрепа.
Това сочат данните от последното проучване на общественото мнение на "Алфа Рисърч".
Сред партийните лидери с най-висока подкрепа се ползва премиерът Бойко Борисов. Доверието в него нараства петнадесети пореден месец, като достига 38.3% и за първи път от три години позитивните оценки вземат връх над негативните. По-скромна е подкрепата за кабинета – 24% доверие срещу 42% недоверие.
Ръст от 4% е налице в личния рейтинг на президента Росен Плевнелиев. Одобрението за него идва основно от социалните групи, най-активно подкрепили референдума за електронното гласуване.
Традиционно финансирана и традиционно одобрявана сфера и в двете правителства на Борисов остава инфраструктурата (73%), а най-харесван министър – Лиляна Павлова (36.5%). Томислав Дончев, министърът на еврофондовете, чието усвояване беше в основата на спечелването на местните избори, също запазва стабилен позитивен рейтинг.
Здравеопазването (16%), социалната политика (13%) и земеделието (12%), макар и с много по-ниски оценки от инфраструктурата, са следващите, в които гражданите виждат известни позитивни промени. Интересното тук е, че министрите Ивайло Калфин и Петър Москов се нареждат съответно на второ и трето място сред успешните членове на кабинета – съответно с 12.2% и 6.8%. Те са единствените с невралгични ресори, запазващи достатъчно висока подкрепа (по 20%), независимо от разгорещените дебати по реформите в техните сфери, коментират от социологическата агенция.
Най-слаба е подкрепата за работата на министъра на образованието Тодор Танев – минус 16.7% (разликата между „успешна” и „неуспешна”). Следват го министърът на правосъдието Христо Иванов – минус 12.1%, министърът на финансите Владислав Горанов – минус 9.6% и министърът на икономиката Божидар Лукарски – минус 9%.
Данък „обществено здраве” е сред най-оспорваните инициативи
Въвеждането на данък „обществено здраве” – една от най-оспорваните инициативи на здравния министър Петър Москов, сочи анкета на „Алфа Рисърч”. Тя получава подкрепата на 53% от пълнолетните жители на страната.
Най-силният ефект от дебата „за” и „против” данъка е събуждането на интереса на българите към състава на консумираните от тях продукти. Като резултат, здравните аргументи, сред които най-вече притесненията за храненето на децата, са надделели над икономическите мотиви срещу данъка.
Като причина за неодобрението към Танев и други министри, сред които и вътрешният Румяна Бъчварова, на енергетиката Теменужка Петкова и на туризма Николина Ангелкова, се посочва са начина на обсъждане на дадени законопроекти, проблеми в съответните сфери или липса на координация.
Силно негативни са обществените реакции към протестите на полицаите и начина, по който се гарантира сигурността на гражданите.
ГЕРБ и РБ увеличават подкрепата, ПФ, БСП и „Атака” – губят електорат
В електорален план няма значима промяна в подкрепата за основните политически сили – лек ръст при ГЕРБ и РБ, лек спад при ПФ и по-значителен при БСП и "Атака".
За 80% от анкетираните на местните избори ГЕРБ е увеличил влиянието си в обществото. Според 29% Реформаторският блок също излиза от изборите с по-добри позиции.
Ореола си на „силната партия“ започва да губи ДПС. Едва 8% са на мнение, че неговата тежест се е увеличила – също толкова, колкото смятат, че се е увеличила тежестта на новите малки партии като АБВ и "Движение 21".
Като основни губещи обаче се оценяват най-вече БСП и „Атака”. Според 77% влиянието на БСП сред избирателите спада, 80% твърдят същото за „Атака”. Ако днес имаше избори, националистите на Волен Сидеров биха останали извън парламента.
